Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова версия за убийството на полицай Бъчваров: Отмъщение от
  • Новини

Нова версия за убийството на полицай Бъчваров: Отмъщение от

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
peturbuchvarovmvr.png

Стопкадър Нова Тв

Зам.-главният секретар на МВР Станимир Станев обяви нова версия за убийството на сержант Петър Бъчваров. Според Станев е възможно да става дума за отмъщение на недопуснат мигрант, но това ще бъде установено от разследването.

Станев не се нае да коментира последната информация от тази сутрин, че на българска земя са намерени гилзи от ловна карабина, което означава, че убиецът може да е стрелял от България.

Не мога да коментирам това, защото за мен е нова информация. Досега всички доказателства сочат, че е стреляно от Турция. Намерени са оръжие и боеприпаси, и работим и по други версии, като трафик на наркотици, трафик на каналджии, каза Станев.

Не изпускай тези оферти:

Той потвърди, че военнослужещият, който е бил в наряд с Петър Бъчаров, е разпитан.

Каза, че са видели пресен отвор в оградата и са отишли да проверят дали е влизано в нашата граница. Никого не са видели, видели са само някакви светлини и в следващия момент са отправени изстрели към тях, заяви Станев.

Версиите за причините за смъртта на граничния полицай до момента не са достатъчно сериозно потвърдени. Това каза в „Денят започва“ по БНТ председателят на Синдикалната федерация на служителите в МВР Валентин Попов.

„Големият проблем е, че командироването на служители от „Гранична полиция“ е временно решение, докато бъдат обучени нови служители. Само с командироването на служители и с помощта дори на армията няма как да стане“, добави той.

По думите му основното оръжие, което се използва, е пистолет „Макаров“, който е много старо оръжие. То е от средата на миналия век и мястото му е в музея, заяви шефът на СФСМВР.

„Не стоят добре нещата в автомобилния парк. Пътищата в тези райони са в много лошо състояние, което се отразява на автомобилите. Средствата за комуникация не са достатъчно достъпни. Има райони, в които няма покритие“, добави той.

„Силно се надявам страхът от използването на автомати да бъде бързо преодолян. Дългото оръжие всява малко повече респект. Надявам се колегите да го носят, но да не им се налага да го използват. Ако им се наложи, ще са добре подготвени“, заяви Валентин Попов.

„Тази криза вече е 10 години. От тогава са ни управлявали 10 правителства. Вие преценете кой би трябвало да носи отговорност“, каза още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убит е Габриел Стоянов на 21 години от Варна по брутален начин
Next: Даниел Лорер става кмет на София?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.