Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова голяма трагедия в семейството на обичаната Гуна Иванова
  • Новини

Нова голяма трагедия в семейството на обичаната Гуна Иванова

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
hdyasyasdastyyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нова смърт на близък в семейството на Гуна Иванова покоси сърцето на една от най-обичаните български народни певици.

 

Отлетя, не успях да те задържа, мило братче. Останах без душа и криле. Мир и светлина на душата ти красива и добра!!!, написа тя във фейсбук пост

 

Народната певица преди време погреба мъжа си и единствения си син, а сега и брат си.

Биография:

Гуна Иванова е родена на 20 юли 1948 година в петричкото село Богородица[1]. Пее още от дете, а първата ѝ официална изява е на фестивала в село Кърналово. Творческият ѝ път продължава и на фестивали в Бобошево, Кюстендил и София, където печели първото място.

Между 1968 и 1983 година пее в пернишкия ансамбъл „Граово“. През 1983 година печели конкурс за солистка в Ансамбъла на строителни войски, където пее до 2000 година, когато формацията е закрита. На 23 април 2008 година Гуна Иванова отбеляза с грандиозен концерт-спектакъл в Зала 1 на НДК „40 години творческа дейност“. От 2010 година е солистка в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили.

Гуна Иванова е гастролирала в Русия, Сирия, Тунис, Монако, Франция, Швейцария, Германия, бивша Югославия, Англия, Канада, Южна Африка, като в Йоханесбург изнася благотворителен концерт за построяването на българска църква, и други страни[2].

През 80-те години на ХХ век завършва Факултет „Дирижиране на народни хорове“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и днес предава своя богат житейски и професионален опит в качеството си на вокален педагог на няколко женски и детски формации в София и Перник. Със своите възпитаници издава 2 диска с 35 видеоклипа, които тематично озаглавява „Бог да пази децата ни“.

Журира в различни конкурси и фестивали.

Нейни песни и размисли за българското певческо изкуство са звучали в продължение на 90 минути в ефира на Би Би Си – Лондон през юни 1992 година по повод гастрола ѝ в Англия.

Заедно с актрисите Искра Радева и Мария Стоянова прави 12 пародийни песни на фолклорна основа по идея на Любомир Пеевски.

Името на Гуна Иванова е включено в сборника „Бележити български жени“ на издателство „Сириус“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотна вест за много пенсионери. Гълъб Донев дава по 70 лева?
Next: Мел Гибсън със скръбни думи за последните дни на Христо Живков

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.