Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова голяма трагедия в семейството на обичаната Гуна Иванова
  • Новини

Нова голяма трагедия в семейството на обичаната Гуна Иванова

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
hdyasyasdastyyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нова смърт на близък в семейството на Гуна Иванова покоси сърцето на една от най-обичаните български народни певици.

 

Отлетя, не успях да те задържа, мило братче. Останах без душа и криле. Мир и светлина на душата ти красива и добра!!!, написа тя във фейсбук пост

 

Народната певица преди време погреба мъжа си и единствения си син, а сега и брат си.

Биография:

Гуна Иванова е родена на 20 юли 1948 година в петричкото село Богородица[1]. Пее още от дете, а първата ѝ официална изява е на фестивала в село Кърналово. Творческият ѝ път продължава и на фестивали в Бобошево, Кюстендил и София, където печели първото място.

Между 1968 и 1983 година пее в пернишкия ансамбъл „Граово“. През 1983 година печели конкурс за солистка в Ансамбъла на строителни войски, където пее до 2000 година, когато формацията е закрита. На 23 април 2008 година Гуна Иванова отбеляза с грандиозен концерт-спектакъл в Зала 1 на НДК „40 години творческа дейност“. От 2010 година е солистка в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили.

Гуна Иванова е гастролирала в Русия, Сирия, Тунис, Монако, Франция, Швейцария, Германия, бивша Югославия, Англия, Канада, Южна Африка, като в Йоханесбург изнася благотворителен концерт за построяването на българска църква, и други страни[2].

През 80-те години на ХХ век завършва Факултет „Дирижиране на народни хорове“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и днес предава своя богат житейски и професионален опит в качеството си на вокален педагог на няколко женски и детски формации в София и Перник. Със своите възпитаници издава 2 диска с 35 видеоклипа, които тематично озаглавява „Бог да пази децата ни“.

Журира в различни конкурси и фестивали.

Нейни песни и размисли за българското певческо изкуство са звучали в продължение на 90 минути в ефира на Би Би Си – Лондон през юни 1992 година по повод гастрола ѝ в Англия.

Заедно с актрисите Искра Радева и Мария Стоянова прави 12 пародийни песни на фолклорна основа по идея на Любомир Пеевски.

Името на Гуна Иванова е включено в сборника „Бележити български жени“ на издателство „Сириус“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотна вест за много пенсионери. Гълъб Донев дава по 70 лева?
Next: Мел Гибсън със скръбни думи за последните дни на Христо Живков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.