Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова драма. Лили Иванова и Данчето Христова побесняха!
  • Новини

Нова драма. Лили Иванова и Данчето Христова побесняха!

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvdsbfgbfdhgfjhgj.png

Нова драма се заформи с допълнителната месечна пенсия в размер на 500 лева, която ще получават 107 именити български музиканти като „държавна награда“, както реши парламентът. По 350 лева допълнително ще получават и 26 технически сътрудници.

Решението на кои точно творци ще се дават пожизнените средства отново разбуни духовете, както през 2021 година, когато имаше подобно, но временно решение за творците на културата.

В списъка не са включени някои от най-големите звезди на родната естрада като Йорданка Христова, Лили Иванова и Михаил Белчев. Причината за това е, че те получават пенсия в размер на 700 лв. за заслуги към българската музика.

Тази сума не е актуализирана от години. В същото време други по-малко популярни музиканти са в списъка и ще вземат допълнение от 500 или 350 лв. към социалните си пенсии – за стаж и осигуровка. Това са хора, чийто документи липсват в някогашната концертна дирекция и по този начин няма следа от отчисленията, които са правени от техните хонорари. И съответно нямат осигурителен стаж за нормални пенсии.

Пръв темата поде композиторът Митко Щерев. Авторът на безброй вечни естрадни хитове се възпротиви на твърдението, че прословутите документи на бившата Концертна дирекция са се изгубили.

„Изчезнали са само тези за периода 1960-1975 г., така че всички, които имат кариера след 1975 г., би трябвало да могат да докажат платени осигуровки и да имат пенсии“, каза Щерев и добави, че според него всички поп изпълнители у нас след 1990 г. на практика са работели в сивия сектор.

„Защо трябва един певец или музикант да бъде по-привилегирован от един шофьор в градския транспорт? Тия хора могат 40 години да се осигуряват и да се пенсионират, а музикантите не“, каза Щерев. Въпреки всичко композиторът обясни, че и това, което държавата в момента дава, е добре, защото все пак се обръща внимание и на хората, които цял живот са по концерти.

„Не ми се иска да разлайвам кучетата, темата е много широка“, допълва музикантът. Според него в поп музиката има големи композитори и има певци втора, трета, четвърта и пета категория. „Жалкото е, че медиите се объркаха и почнаха всички да изкарват легенди. А то няма толкова много легенди у нас“, твърди Щерев.

Потърсен за коментар какъв е критерият за определяне кои от музикантите и по колко пари да вземат, Пейо Пеев от Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, който е представил списъка с имената на творците за гласуване в НС, сподели:

„Критерият са имената на хората, които са били на щат в Концертна дирекция. Ето например Кичка Бодурова не е била там, Росица Борджиева е била към Главно управление „Строителни войски“, Елвира Георгиева е била във Военния ансамбъл, Доника Венкова може би сме пропуснали, но тя дълго време живееше извън България. Ние подадохме имената на хората към Министерство на културата и те вече с оглед на архивите на НОИ уточняваха списъка. Същият проблем възникна и с певците от „Тоника СВ“.

Поради загубените архиви хората, които са били щатни служители на Концертна дирекция, им липсват документи и те са на социални пенсии. В тези списъци са и техническият персонал, хора, с които сме работили. Но пак подчертавам, че това не е награда, а компенсация, но просто така е записано, че е „награда за принос“, а то е социална компенсация.

Защото колегите от ГУСВ или военните са били с високи заплати и сега имат пенсии. Трябваше законово да се компенсират другите хора. Разбира се, ако има някакви пропуски, има вариант на тези хора някакво сдружение или НПО да им внесе списък към комисията по култура и те да си получат каквото са заслужили“, разясни ситуацията с пенсиите Пейо Пеев, музикант от „Спринт“.

Абсурдното в случая с пожизнените пенсии е, че изпълнителите с изключителен принос за страната като Лили Иванова, Йорданка Христова, Михаил Белчев, които взимат 700 лева, гласувани през 2019 г., с днешна дата ще получават дори по-малко от някои от музикантите в новия пенсионен списък. Това е така, защото, когато взимаш тези 700 лева, ти не получаваш социалната пенсия за осигуровки и стаж, както и вдовишките, ако такива съществуват.

„Не съм човек, роден и живял по онова време, за да бъда категоричен кой какво е направил от творците ни, но мисля, че не беше направена щателна проверка на имената, на които ще се отпускат средства. Между големите такива сякаш са се шмугнали и имена на доста незнайни воини. В мотивите на решението не пише, че това са социални компенсации или пенсии, а че са държавни парични награди пожизнени за особено големи заслуги към държавата и към нацията. 80% от списъка според мен нямат такива заслуги. Обидно е към всички инженери, учени, преподаватели, педагози, защото много от тях имат малки доходи и пенсии. Освен това трябва да се подкрепят звездите, които са генерирали и най-много приходи от билети, плочи и данъчни постъпления в хазната като Лили Иванова, Йорданка Христова. Не може държавата да бъде за едни майка, за други мащеха. С цялото ми уважение към вносителите и г-н Тома Биков и г-жа Сачева“, каза най-успешният продуцент на естрадна музика у нас Евгени Боянов, който работеше приживе и със Стоянка Мутафова.

Йорданка Христова: Бих обърнала списъка – заслужилите да са 10, а не 100

– Г-жо Христова, как ще коментирате гласуваните пожизнени пенсии на колегите ви?

– Първо, не искам да бъдат ощетявани моите колеги за това, че няма начин да си докажат прослужените години. Аз обаче бих направила обратното – заслужилите от тях с 500 лева да са десет, а не сто в списъка. Има и много млади хора от вокални групи, които сега стават на 60 г., с други думи за тези години, за които ние претендираме до 90-а година, те почти не са пели. Става дума за по-възрастните – които имат по-голям трудов стаж и вече са си пенсионери. Имам предвид точно тези певци и от групите, музикантите и диригентите. И после – искам да кажа, че все пак нещо направи държавата, тъй като нашата гилдия е внасяла най-много пари в хазната. Аз съм „за“ такива решения, но липсва компетентен критерий. Искам да кажа – крайно време е гилдията да получи някакво признание, па макар и недостатъчно прецизирано.

– Трябва ли да се актуализира вашата пенсия от 700 лева с тази на Лили Иванова?

– Трябва всички средства на хората да се актуализират, така както е по целия свят. Ако искаме да вървим натам, накъдето сме се запътили, това е пътят! Във всички слоеве трябва да има приравнявания, а не само частично на този или онзи. Но и това, че държавата прави нещо в този смисъл, е изключително похвално.

Пламен Джуров, дългогодишен директор на ДО „Музика“:

Документите на Концертна дирекция не са изчезвали

„Естрадните ни изпълнители не са ощетени. Те се отнасяха несериозно към бъдещето си, защото смятаха, че пенсионирането им е много далеч. Винаги сме ги питали дали са осигурени, когато подписвахме договори. Никой от тях не го правеше“, казва Пламен Джуров, диригент и дългогодишен директор на ДО „Музика“. Според него документите на Концертна дирекция не са изчезвали и се намират в Национална агенция „Музика“, пише „България Днес“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Официално! Ето предложението за кабинет на ГЕРБ, топката е в ПП
Next: Голям шок! Иван и Андрей – аут от bTV?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.