Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова драма с разменените бебета
  • Новини

Нова драма с разменените бебета

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
sahehiehiaskhasohasi.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всичко е доказано, само бавят процеса, казват адвокатите на двете майки

От „Шейново“ твърдят, че не е ясно кое и как се е случило

 

Нова драма се заформи с разменените бебета. Неочаквано болница „Шейново“ се отметна от признанието си, че това се е случило при тях? Адвокатът на лечебното заведение Вили Костадинова обяви пред „България Днес“, че не е доказано къде се е случила размяната на пеленачетата. Дали е в болницата, или извън нея.

Това е в пълен противовес с това, което обяви преди време директорът на АГ „Шейново“ д-р Румен Велев. Той призна, че размяната е станала в болницата и даже наказа за това няколко човека от екипа на лечебното заведение. Според адвокат Костадинова обаче не е ясно дали дисциплинарно наказаните медици са замесени в размяната на бебоците и са получили санкция за това.

„Няма нищо доказано на 100%. Медицинските лица от „Шейново“ са наказани след вътрешната проверка, но не заради абсолютно подкрепено с доказателства нарушение. Това предстои да установи разследването“, разясни пред „България Днес“ адвокат Костадинова. Според защитника на болницата разследването тече и предстои да бъде изяснено как и къде точно се е случила размяната.

„Няма нищо категорично, нищо не е доказано и може много да се спекулира“, заключва Костадинова.

Не на това мнение са защитниците на семействата, които отглеждаха чуждо бебе в рамките на 4 месеца. Адвокатите Тодор Мангъров и Стоян Стойков смятат, че изказването на адвоката на „Шейново“ е с цел да се бави процесът.

„Не е нужно да доказваме къде точно е станала размяната на бебетата. „Шейново“ вече си признаха, че това се е случило при тях. Всичко това са маневри, за да се точи делото и да си правят пиар“, коментира новата ситуация пред „България Днес“ адвокат Стойков.

На същото мнение е и колегата му Тодор Мангъров. И той е категоричен, че вече е доказано къде е станала размяната.

„Технически е невъзможно бебетата да са разменени някъде другаде освен в самата болница. Участието на замесените медицински лица вече е доказано. Имаше и наказани. Новите версии сега се пускат, защото от болницата отказват споразумение и искат делото да се точи дълго в съда. Процесът ще тече минимум 2 години, ако не и повече“, категоричен е адвокат Мангъров.

Прецедентът с разменените бебета разтърси страната в края на декември миналата година. Кашата в АГ „Шейново“ започва, когато една от майките се усъмнява, че пеленачето не е нейно, след като го гледа вече два месеца. Родилката не вижда никаква визуална прилика на детето нито със себе си, нито с мъжа си.

 

Това кара жената да направи ДНК тест на бебенцето и най-големите й страхове се оказват истина – детето е чуждо! Когато се отърсва от ужасяващото разкритие, младата жена сигнализира на софийската болница, където е родила. От АГ-то започват моментална проверка и установяват грешката, която са направили.

 

Установено е, че номерът на гривничката, която се поставя на детето при раждане, не съответства на номера на майката. Така се прави заключението, че две бебета, родени по едно и също време, са разменени и са дадени на грешните родители.

 

Ден по-късно изпълнителният директор на акушеро-гинекологичната болница д-р Румен Велев информира, че на базата на вътрешна проверка в болницата вече има наложени три дисциплинарни наказания заради разменените бебета. След известно време майките се срещнаха и си размениха бебетата пред погледите на техните адвокати.

Дали „Шейново“ ще се отметне от думите си и как ще обяснява наказаните медицински лица и установените грешки с гривните на майките и на бебетата, предстои да разберем. Очаква се делото да започне скоро и да продължи доста дълго.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зара закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после едва описа какво се е случило
Next: 1 лимон и 1 яйце. Не рецепта, а злато, която малко хора знаят

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.