Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова евтина далавера в Одрин, българите пощуряха
  • Новини

Нова евтина далавера в Одрин, българите пощуряха

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvsdfvfgdhgfjgjghj.png

В Одрин бе актуализирана програма за издаване на „сертификат за акредитация“ на сервизи, които ще извършват квалифициран ремонт на превозни средства и подмяна на резервни части на превозни средства и селскостопански машини от България и Гърция, пише Марица бг. 

Регионалният директор на митниците и външната търговия на Тракия Нихат Къник отбеляза, че кандидатстването за сертификата е възможно само за Одрин, и се осъществява с разрешението на Министерството на търговията в Анкара.

 

Подобно приложение за „сертификат за акредитация“, бе въведено в Одрин още през 2013 г., като промишлените търговци, занимаващи се с ремонт на превозни средства в града, получиха възможност да ремонтират официално превозни средства и резервни части, идващи от съседни страни.

Тази година беше направено важно допълнение на тази програма, което ще я направи много по-достъпна за желаещите да ползват подобна услуга в Турция.

В последно време мобилността на българските и гръцките туристи се увеличи. Поради високата инфлация в Турция и по-евтината работна ръка, услугите са много по-изгодни отколкото в съседните страни, споделят турски специалисти.

Броят на техниците в Одрин, които искат да получат документ, също се увеличи тази година.

На среща, организирана съвместно от Одринската търговско-промишлена палата (ETSO) и Регионалната дирекция за митници и външна търговия на Тракия, търговците бяха информирани за начина на получаване на сертификат за акредитация и новите условия за него. Президентът на ETSO Сезай Ирмак, регионалният мениджър на митниците и външната търговия на Тракия Нихат Киник, митнически персонал и представители на търговци присъстваха на срещата, проведена в сградата на ETSO.

Ирмак обяви: „От няколко месеца получаваме оплаквания от търговци и автотехници, за проблеми с митницата, касаещи превозни средства, идващи от съседни страни за ремонт.

Проучихме този проблем и проведохме среща с директора на митниците в Одрин. Научих, че е имало предишно споразумение по този въпрос. Направихме оценка заедно. И открихме, че тук има много неясноти и решихме да ги разрешим заедно.

Ние ще издадем акредитация сертификат на автотехници, когато изпълнят определени условия за качество. След това им даваме гаранционно писмо, което се представя в митническата администрация. Ако има някакъв проблем в минтицата, ние сме техен гарант. Така търговците печелят пари, клиентите ще са доволни и ние ще се радваме изпълним своя дълг“, заключи той.

Регионалният директор на митниците и външната търговия на Тракия Нихат Киник заяви: „Новото в споразумението тази година е, че даваме 15-дневен период за ремонт на чуждестранните превозни средства в обхвата на приложението.

Тази програма е в сила единствено за промишлени търговци в Одрин, за да печелят чуждестранна валута за нашата страна, като ремонтират превозни средства, селскостопански машини и части, на клиенти идващи от съседни страни, Гърция, България и близките балкански страни.

С това приложение търговска камара дава гаранция, че даден сервиз базиран в Одрин ще ремонтира превозното средство дошло от чужбина, в рамките на 15 дни.

Ако въпросното превозно средство напусне Турция до 15 дни, създаденото при влизане в Турция досие ще бъде затворено безпроблемно. Нашите търговци трябва да бъдат внимателни и педантични и да се стремят тази система да работи добре“, заключи той.

Материалът Нова евтина далавера в Одрин, българите пощуряха е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се режат розите – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате
Next: Свинско месо от нова хибридна порода скоро тръгва по магазините у нас

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.