Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова жестока катастрофа с ТИР с опасен товар! Загина Николай Видинлиев
  • Новини

Нова жестока катастрофа с ТИР с опасен товар! Загина Николай Видинлиев

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
triraiastlasnt.jpg

Българин, живеещ в Атланта, почина при тежка катастрофа с камиона си в Тексас. Причината за смъртта му обаче все още не е ясна, съобщава Бгвойс.

Камионът на 63-годишния Николай Видинлиев се обърнал, след като изглежда, че той не успял да вземе завой на магистралата I-10 между Ван Хорн и Пекос в Тексас в петък следобед.

При инцидента се обръща каросерията на камиона и от него се разпиляват контейнери с токсични и взривоопасни химикали, които Видинлиев е превозвал със себе си. Това са били съставки за гориво за самолети и амоняк.

Инцидентът затваря магистралата за близо 10 часа, а първите пристигнали на мястото полицаи са обгазени и операцията се бави, докато пристигнат специални HAZMAT екипи.

Не изпускай тези оферти:

На мястото на инцидента работят шерифите от Кълбърсън каунти, Тексаската служба за обществена сигурност и пожарната от Ел Пасо, въпреки че районът не е в тяхната юрисдикция, но оказват помощ.

Засега обаче не е ясно каква е причината за смъртта на Видинлиев, както и има противоречива информация кога е настъпила тя. Властите разследват дали катастрофата е в резултат на медицински проблем като сърдечен удар или инсулт, настъпил преди това, или смъртта е причинена от удара и последвалото обгазяване.

Изглежда, че времето не е било фактор за инцидента, а Видинлиев е тръгнал сутринта от Сан Антонио, след като е нощувал там. В момента властите изчакват резултатите от аутопсията.

Николай Видинлиев е един от по-старите имигранти в Атланта. Роден в Пловдив, емигрира във втората половина на 90-те години със семейството си, а сънародниците ни в града го наричат Чироса. След себе си оставя съпруга и две дъщери от първия му брак.

В момента те имат нужда от подкрепа, за да пренесат тялото на Видинлиев в България, каквото е било неговото желание.

Близки и приятели ще се сбогуват с него на 1 октомври, събота, от 2 РМ в църквата St Mary of Egypt Orthodox Church (1765 Woodstock Road, Roswell, GA 30075).

Още крими:

1000 евро е сумата, която са обещали на сърбина каналджия Милутин Корчула, за да прекара 10 мигранти от Средец до София. 4500 евро платил всеки от бежанците за цялото трасе от Истанбул до Германия, като парите се разпръсквали по веригата.

Това разкри адвокатът на 46-годишния сърбин Милутин Корчула, която на 18.09.2022 г. е бил спипан от полицейски служители в района на отбивката за Българово в кола, пълна с нелегални мигранти, съобщава „Флагман“.

Районният съд гледа мярката за неотклонение на чужденеца. Съдия Андон Вълков посочи, че има достатъчно доказателства той да остане в ареста и му наложи най-тежката мярка- задържане под стража за тежкото престъпление.

В кулоарите на съдебната палата, служебният защитник на Корчула – адвокат Хаджиев разказа подробности от разследването.

„Корчула е от Белград. Там работи като строител – фаянсаджия, има дъщеря -студентка, а жена му е болна. Негов колега, също строител, му предложил да участва в схемата, като го подвел, че за 1 ден ще изкара 1000 евро, ако закара група чужденци до столицата на България. Милутин се съгласил, тъй като за тях това са много пари.

Друг човек му уредил лекия автомобил – Мерцедес и му дал пари за хотел в България. Чрез телефонна комуникация са му обяснили къде ще го чака групата и той отишъл на мястото. Там е имало 11-и човек, който явно е организаторът.

Когато паркирал на уговореното място, бежанците за секунди се качили в колата и потеглил. Той също се е стреснал от тях, но е бил сам и не е знаел какво да прави. Затова изпълнявал каквото са му наредили. Съдействал е на органите на реда и признава вината си“, каза защитникът му.

В съдебната зала стана ясно, че седем от бежанците са били в купето, когато екипи на Второ РУ-Бургас е спрял автомобила с хърватска регистрация край разклона за Българово. Други трима от мигрантите били в багажника.

Когато Мерцедесът спрял, задното стъкло било леко свалено, така униформените забелязали сенките на нелегалните пътници и веднага ги задържали.

Това е един от многото случаи през последните дни в Бургаска област със задържани каналджии и мигранти. Въпреки „мерките“ и войната, която обяви министър Иван Демерджиев на бежанците, нелегалният трафик сега е най-процъфтяващият бизнес у нас, от който се вадят бързи и лесни пари!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОВА РЕВОЛЮЦИЯ! В момента в Москва се случва нещо колосално! Хората не издържаха, Кремъл удря с железния юмрук!
Next: ИЗСТИНАХМЕ: 34-годишната леля Виктория дави 3-годишния си племенник в езерото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.