Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова жестока трагедия: Тийнейджър се хвърли под влак в Карлово
  • Новини

Нова жестока трагедия: Тийнейджър се хвърли под влак в Карлово

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
paoslalciciqcq.png

17-годишен тийнейджър сложи край на живота си, след като се хвърли пред влак в Карлово, предава „Марица“ от свои източници. Инцидентът е станал вчера вечерта.

Момчето изскочило пред машината, която пътувала към Сопот, а машинистът нямал никакво време за реакция и го премазал. Активирал спирачката и подал сигнал на тел. 112.

Пристигналите на място униформени и медици установили смъртта. Станало ясно, че става въпрос за момче на 17 години. Не е ясно какво е подтикнало младежа да се самоубие.

Това е втори случай на премазан от влак в рамките на ден. Припомняме, че вчера възрастна жена легна на линиите и бе смачкана от товарен влак.

Не изпускай тези оферти:

Още инциденти:

Мотоциклетист е починал при пътнотранспортно произшествие в Чирпанско, съобщиха от ОДМВР-Варна.

Злополуката е станала около 20:59 часа вчера по път III-608, км.55+900, в село Спасово. 44-годишен моторист е самокатастрофирал. На място били изпратени екипи на полицията и „Спешна помощ“.

Медиците откарали в болница пострадалия, който бил в тежко състояние. По-късно той е загубил живота си. По случая е образувано досъдебно производство.

Още крими:

Инкасаторка в общинското предприятие „Паркинги и гаражи “ в Дупница е изпаднала в кома. Нейна приятелка се обади на редакционните телефони на в. „Струма” и заяви:“ Лозенка е припаднала и е изпаднала в кома на паркинга, на който работи, на входа на Спортната зала. Инкасаторите, които събират по 1 лев за час на паркиран автомобил, стоят по цял ден на горещините с риск за здравето си. Някои предприятия промениха графика си на работа заради високите температури. Защо от „Паркинги и гаражи“ не променят работното време така, че да се избегнат най-горещите часове през деня, когато няма много автомобили по паркингите.

На някои паркинги няма дори кабинки, където инкасаторите да се скрият на сянка в жегата, или ако завали дъжд. Работят по 10 часа на ден – от 8,00 до 18,00 часа. Нямат и минерална вода, затова и припадат. При започване на работа са им обещали по 10% от оборота за месеца, който направят, но реално получават по около 30 лв. на месец върху заплатата, която е минималната за страната. Попитайте в предприятието защо е така“, гневна бе обадилата се жена.

Репортер на „Струма“ се свърза по телефона с директора на „Паркинги и гаражи“ Радостина Велинова. Ето какво заяви тя: „Работничката ни е изпаднала в кома, преди да започне работният й ден. В момента се чувства добре. Що се отнася до това, че работят по 10 часа на ден, това не е така. Фиксираното работно време е от 8.00 до 17.00 часа, след което инкасаторите се отчитат при касиерката. Само на две-три места нямаме кабинки, но на всички са подсигурени столове, на които да си почиват, когато нямат работа. Иначе кабинките са подсигурени с лекарства, пожарогасители…

Работещите при нас са на плаващо работно време, на обяд имат два часа почивка, която могат да ползват, когато пожелаят през деня, като ми се обаждат по телефона от колко до колко часа няма да са на работното си място. В офиса има минерална вода, кафе, столове, да си отпочинат, кой когато иска, може да се възползва“, заяви Р. Велинова и допълни:

„На никого не са обещавани проценти от събраните такси за месеца. Годишно предприятието прави 450 000 лв. оборот, я сметнете колко пари ще отидат за допълнителни плащания. Всеки месец даваме по 30-40 лв. ДМС /допълнително материално стимулиране/ на всеки работник. В момента има проверка от Инспекция по труда – Кюстендил, но не по сигнал, а планова. Последната проверка беше през 2019 г.“, заключи Р. Велинова.

Репортерска проверка установи, че инкасаторката, която е на 48 г., действително е изпаднала в кома и е настанена в частната болница в Дупница.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега всички отиват на море, но българската полиция готви нещо наистина мащабно в цялата страна
Next: Момче на 17 години написа предсмъртно писмо и се хвърли под влака в Сопот

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.