Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова изненада в самолетите. Нов начин на качване
  • Новини

Нова изненада в самолетите. Нов начин на качване

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2023
dfgsdfgdfvfgfdger.png

Голяма изненада в самолетите. Скоро може да има нов начин на качване, за да се скъси времето за подготовка преди излитане.

Авиокомпанията с най-много полети зад Океана започва да качва клиентите си на борда по нов метод, съобщава CNN, цитирана от profit.bg.

United Airlines променя процедурата, надявайки се да спести до две минути време за качване. Първи ще са пътниците до прозореца в икономична класа. Те ще бъдат последвани от тези с места на средните седалки, а хората до пътеката ще се качват последни.

 

Процесът, съкратен като WILMA за window-middle-aisle „беше тестван на четири вътрешни летища и един хъб и е по-бърз“, се казва в съобщение на компанията до представителите на отдела за обслужване на клиенти.

Промяната също така означава, че тези, които резервират места до прозореца, ще имат леко предимство за заветното и ограничено място в багажника отгоре.

Бързо качване на борда – големи икономии

„Спестяването дори на една минута от времето за заход на самолета може да достигне до няколкостотин милиона долара годишно за голяма авиокомпания“, казва Джон Милн от университета Кларксън в Потсдам, Ню Йорк. Той е съавтор на над 20 статии по темата за качване на борда.

Обяснява, че спестяването на време се свежда до по-доброто използване на ключов ресурс на авиокомпанията – самолетите и добавя, че „особено големи икономии за авиокомпанията се получават, когато намаляването на времето за качване на борда води до предлагане на допълнителен полет през деня“.

Иновацията на United Airlines е най-новата промяна в процедурите за качване на борда на самолетите от страна на голяма авиокомпания в САЩ. През 2017 г. American Airlines премина към система за качване на борда с девет групи, припомня CNN.

По-рано тази година авиокомпания Southwest Airlines, която не разпределя места, обяви промени в своята система за качване на борда в три групи, като ограничи броя на пътниците, които могат да си купят слотове за ранно чекиране, за да се сдобият с по-добро място.

„Обратно пирамидално“ качване

Милн е привърженик на метода „обратна пирамида“ с четири групи за качване.

Първата е на пътниците със седалки до прозореца в задната половина на самолета. Втората е на пътници със средни седалки в задната половина и места с прозорци в предната половина. Третата група е на пътници със средни места в предната половина на самолета и места на пътеката в задната половина. Четвъртата и последна група са пътниците със седалки на пътеката в предната половина на самолета.

„Методът на обратната пирамида се качва по-бързо от WILMA и е по-прост“, казва Милн.

Новата процедура за качване на борда на самолетите на United Airlines не предвижда промени в приоритетното качване на хора с увреждания или на хора с най-високо ниво на статут на редовен пътник. Не се правят и промени в първа група, която включва пътниците в първа и бизнес класа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма радост споходи рибарите! Морето завря от риба
Next: Стефан спечели 14 пъти от лотарията по тази формула

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.