Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова информация за килъра на Алексей Петров – ето как е издебнал жертвата си
  • Новини

Нова информация за килъра на Алексей Петров – ето как е издебнал жертвата си

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
gfhdfghjhjtykytky.png

От три дни най-коментираната тема у нас е убийството на бившата барета и настоящ бизнесмен с амбиции в политиката Алексей Петров. Припомняме, че той бе застрелян в сряда от неизвестен извършител, докато прави рутинната си разходка на Витоша.
С него е присъствала и жена, която е тежко ранена, но в момента е в реанимацията на болница „Пирогов“, където са извършени животоспасяващи действия.

Най-вероятната причина за показния разстрел са политически мотиви и възможност за пряко влияние във властта. Именно те са в основата на първата версия, по която работи следствието. Отмъщение и преплитане на роли, стои в основата на втората версия, свързана с политика. Уреждане на бизнес сметки и пренареждане на капитали, е третата работна версия.

До вчера на обяд екипите на полицията извършваха последните си огледи, стъпка по стъпка от стария лифт на Драгалевци до мястото на убийството.

В сряда спътницата на Алексей Петров оставя своя автомобил на автобусната спирка. И двамата тръгват по обичайния си маршрут.

Според събраната информация, те са правели преходи всяка сряда и това не е било тайна. По същата пътека, но малко преди Алексей Петров и жената, от тук са минали и двама украинци – мъж и жена. Според тях, в гората се е чувал подозрителен шум.

Малко след това те са чули и серия от изстрели, което навежда на мисълта, че за убийството е използвано автоматично оръжие.

Жената успява да изпълзи поне около 20-30 метра до асфалтовия път, където е бил паркиран автомобилът на Алексей Петров и ги е чакала неговата охрана. На пътя, близо до колата тя среща двамата украинци, търси помощ и е получава от тях телефон, с който е съобщила за убийството на бившата барета.

„Издирваният убиец по всяка вероятност се е движел по съседната пътека, откъдето е имал добра видимост. И е бил сам, казва доцент Милен Иванов“, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.

„Такива атентати се извършват винаги от т.н. „самотни вълци“ по простата причина, че всеки един излишен човек в организацията на такъв атентат е излишен свидетел. Най-вероятно е бивш военен, но не изключвам варианта и да е бивш ловец“, коментира той.

Липса на мобилна връзка и добра видимост към жертвата – поляната под Бай Кръстьо също е избирана дълго време. „Никой не ходи да прави атентат с телефон в джоба. Много отдавна вече е така.

Проблемът е, че нямат обхват и жертвите. Евентуално и да не е сигурен изстрелът – да няма как да им се окаже бърза помощ. Като гледам терена, на който е извършен атентатът, той позволява сигурен изстрел от близко разстояние от скрита позиция, което е абсолютно безопасно за стрелеца.

Най-вероятно оръжието е обикновена ловна карабина с открити мерни прибори“, коментира доц. Иванов.

След около месец се очакват и първите резултати от експертизите според разследването.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази пенсия остава мираж за почти всички българи
Next: 12 съвета за щастие, късмет и радост от баба Ванга за всеки ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.