Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова мания на пазара за имоти: Закупуват се точно тези апартаменти в София като топъл хляб
  • Новини

Нова мания на пазара за имоти: Закупуват се точно тези апартаменти в София като топъл хляб

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
manjjndnsadjas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Около половината, или всяка втора сделка за жилище в София е за двустаен апартамент. Това смятат столични брокери от посредническите агенции.

Около 40% от сделките се падат на двустайните.

„В последно време преобладава търсенето на нови жилища. Други обаче си правят сметката, че при покупка на стар имот купуват чиста площ. При една и съща цена в единия случай жилището ще има 52 квадрата, а в другия – 65 кв. м“, припомня той.

По думите му над 80% от покупките на жилища в София се правят с ипотечен кредит. „За двустайни се тегли обикновено между 100 000 и 120 000 евро. От купувачите на този тип жилища преобладават младите на възраст от 30 до 40 години“, уточнява той.

Нова мания на пазара за имоти

Тихомир Цаков от „Аристо“ смята, че около 60% от сделките с жилища се падат на двустайните. „В София половината от покупко-продажбите се правят с ипотека, а в провинцията този дял е между една трета и 40 на сто“, добавя брокерът.

По думите на Полина Стойкова от Bulgarian properties всяка втора покупка на пазара се пада на двустайните, като поне половината от тях се купуват с ипотека.

Константин Пандов от ЕППИ пък е на мнение, че около 65% от сделките с жилища в София са с двустайни апартаменти. „Има много купувачи, които търсят имоти за инвестиция. Младите хора се интересуват основно от новопостроени апартаменти.

Около 80% от сделките в сегмента са с ипотека, като купувачите се стремят да вземат максималната възможна сума с минимум самоучастие. Независимо какъв имот купуват, много рядко хората разполагат с половината сума необходима за покриване на цената“, смята той.
Колко ще скочи цената на жилищата у нас през 2022 г.

Според Младен Митов от „Явлена“ пък около 32% е делът на сделките с двустайни. „Около 60-70% от тях са за стари имоти, а останалите – за нови. За последните месеци обаче предлагането е малко“, добави той и уточни, че понятието за двустаен апартамент е много широко. „Има такива жилища от по над 100 квадрата или стандартните 50-60 кв. м. Най-големите спокойно често се преустройват и на тристайни“, добави брокерът.

„В София почти всяка втора сделка се реализира с ипотечен кредит. В момента най-активни на пазара са младите и хората на средна възраст.
По-голяма част от сделките с двустайни са за лично ползване

Между една пета и една четвърт са купените жилища за за инвестиция. При втория случай има опасност от пренасищане на пазара, както се получи с апартаментите за краткосрочно даване под наем през интернет. Преди 2 години в началото на пандемията те останаха празни. Затова в момента доходността от жилища е доста ниска“, констатира Митов.
За €40 000 продават маломерни соцпанелки

Едни от най-ниските цени за продажба на двустайни жилища в София са за маломерни панелки с до 40 квадрата чиста площ. Обикновено офертите са за жк „Люлин“, където навремето са били строени такива апартаменти, състоящи се от холче с кухненски бокс и отделна спалня.

Предложенията за подобни имоти обаче се броят на пръсти. Най-ниската от тях за 19 999 евро, звучи малко несериозно за двустаен, защото площта му е само 27 квадрата. Жилището се продава чак в Ботунец, един от най-непрестижните квартали на София. Останалите оферти са основно в „Люлин-6“.

Изненада на пазара на имоти

За нормалните двустайни жилища с площ от 50 до 70 квадрата в столицата и цена от 50 000 до 70 000 евро офертите в момента са около 400. От 70 000 до 80 000 евро обявите са около 500. Със стотина са повече офертите от 80 000 до 90 000 евро, а към 400 са тези от 90 000 до 100 000 евро. Още толкова са предложенията за цени от 100 до 120 бона в евро, а над това ниво бройката на обявите пада до около 350.

От всички обяви за стандартни двустайни, които са над 2100, само 280 са за панелни жилища, като за една четвърт от тях собствениците им искат над 100 000 евро. Максималната цена за соцпанелка от сегмента от 162 000 евро е имот в периферния столичен квартал „Дружба-2“. Офертата е с два бона по-скъпа от най-високата в престижния софийски кв. „Иван Вазов“.
98% от ипотеките в лева

Около една трета от изтеглените ипотечни заеми през миналата година за жилища са били за двустайни, каза за „Монитор“ кредитният консултант Тихомир Тошев. Средно за имоти от сегмента българите теглят около 105 000 лв. (към 50 000 евро). 98% от тези кредити са в лева и само 2% са в евро. Във втория случай става дума за хора, работещи в западни компании и имат приходи директно в евро.

Относно профила на теглещите заем за покупка на двустаен Тошев уточни, че обикновено това са несемейни младежи или семейни без деца. Семейните с деца се насочват към тристайни или по-големи жилища. Хората не подбират кварталите в София и излезе ли имот на изгодна цена, се купува в рамките на месец.

През миналата година малко над половината от всички сделки са с ипотека. Не бива да се забравя, че при новото строителство заемът може да се одобри след акт 14 на сградата. Сега много от покупките са за апартаменти „на зелено“ и затова първоначалните плащания се осигуряват със собствени средства от купувачите.

Ипотеките за къщи са малък дял от пазара, но с всяка година се увеличават. При нас 4% от всички ипотеки са за този вид имоти. Най-често сделките са за къщи в по-високия сегмент в хубавите квартали на София и големите градове. За това и средната сума на ипотека за къщи е 150 000 евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази пещера е едно от най-мистичните и странни места в България
Next: Българско семейство снима вечерята си в заведение на Халкидики и отсече: за 66 евро – не е зле

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.