Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВА РЕВОЛЮЦИЯ! В момента в Москва се случва нещо колосално! Хората не издържаха, Кремъл удря с железния юмрук!
  • Новини

НОВА РЕВОЛЮЦИЯ! В момента в Москва се случва нещо колосално! Хората не издържаха, Кремъл удря с железния юмрук!

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
rsusrpsrotest.jpeg

Викат по тревога полицейските служители в Москва заради предстоящия тази вечер митинг срещу мобилизацията в Русия, съобщават руските медии.

„Всички служители трябва да са с каски, щитове и палки“, гласи публикация в Телеграм канала Baza.

Уточнява се, че московските полицаи, включително 1-и и 2-и полкове със специално предназначение, са извикани да се явят в 14:00 ч. местно време.

По-рано днес движението „Весна“ (в превод – „Пролет“) обяви национална протестна акция срещу обявената днес от руския президент Владимир Путин частична военна мобилизация, пише Фактор.бг.

Не изпускай тези оферти:

Активистите призоваха руснаците да се съберат в 19:00 ч. на 21 септември на митинги в центровете на своите градове.

Припомняме, очаква се да бъдат мобилизирани 300 хиляди резервисти, които ще бъдат изпратени да воюват в Украйна.

Русия след мобилизацията: разпродадени билети и стотици задържани на масовите протести

Многолюдни протести, сблъсъци с полицията, масово изкупуване на самолетни билети към съседните държави: така изглежда Русия, след като президентът Путин обяви частична мобилизация вчера.

Над 1300 души са задържани на протестите в Русия на 21 септември

Частичната военна мобилизация, обявена от руския президент Владимир Путин, предизвика трескаво изкупуване на самолетни билети от Русия за чужбина.

Според руския портал за самолетни билети Aviasales всички директни полети до съседните на Русия бивши съветски републики – Армения, Грузия, Азербайджан и Казахстан – са били разпродадени.

Самолетните билети към близките държави свършиха

Билети няма и за полетите до Истанбул и Белград в следващите няколко дни. Проверка в Google Trends показват, че търсенията в мрежата за ключови думи и фрази като „билети“, „самолет“ и „как да напусна Русия“ са се увеличили многократно.

Завишен е и трафикът на границата с Финландия, съобщи финландската полиция, но ситуацията е под контрол.

Междувременно се появи информация, че Руските железници и авиокомпанията „Аерофлот“ са преустановили продажбата на билети на мъже на възраст между 18 и 65 години.

Изявлението на Путин изкара хиляди по улиците на Русия

Според руския министър на отбраната Сергей Шойгу обявената частична мобилизация в момента ще обхване 300 хиляди резервисти с опит в армията. Като цяло обаче Русия разполага с мобилизационен капацитет от 25 милиона души.

Над 1350 задържани в Русия

Изявлението на Путин предизвика вълна от протести в Русия. Към сряда вечерта правозащитният портал OVD вече беше отчел над 1350 задържани в 38 града в страната. Само в Санкт Петербург арестуваните са 556, в Москва – над 500.

В столицата демонстрантите скандираха „Не на войната!“ и „Русия без Путин!“. Клипове и снимки в социалните мрежи показват как полицаите задържат протестиращите и ги вкарват в бусове.

„Страхувам се за себе си и за брат ми, който е на 25 години и е отбил военната си служба“, каза един от демонстрантите пред журналисти от Агенция Франс Прес, „той може да бъде мобилизиран“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш професор в Харков: Путин се тресе от страх! Ето какво се случва в Русия
Next: Нова жестока катастрофа с ТИР с опасен товар! Загина Николай Видинлиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.