Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВА сваля Рачков от ефир. Шоуто отива в историята
  • Новини

НОВА сваля Рачков от ефир. Шоуто отива в историята

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
rsaskaskasksoos.jpg

Тази събота от 20:00 ч. по NOVA е големият финал на първия сезон на „С Рачков всичко е възможно“, съобщиха официално от телевизията.

В шоуто участваха над 60 известни личности, които с широка усмивка се впускана в оригиналните игри. В края на есенния сезон, Димитър Рачков ще се присъедини към участниците и за първи път ще изпробва всички игри, а неговото място на водещ ще заеме един от най-колоритните образи в шоуто – Герасим Георгиев – Геро.

В щурите предизвикателства Геро ще посрещне още седем от най-забавните звезди, които вече са се качвали на сцената на шоуто – Борислав Захариев, Елена Атанасова, Станимир Гъмов, Елен Колева, Румен Угрински, Криско и Милица Гладнишка. С опита си от предишните предавания, те ще се хвърлят в приключението с още по-голямо желание и страст.

Предаването разочарова зрителите още след първото си излъчване и макар от телевизията да твърдят, че гледаме края на първи сезон, втори едва ли ще има. Рачков със сигурност ще води „Като две капки вода“ през пролетта и няма как да се появява през ден-в събота и понеделник на екрана, така че със сигурност „С Рачков всичко е възможно“ отива в историята.

Не изпускай тези оферти:

Тази събота от 20:00 ч. по NOVA е големият финал на първия сезон на „С Рачков всичко е възможно“. Всяка събота любимият водещ събираше на сцената на предаването осем български звезди, които се изправяха пред най-забавните предизвикателства. В шоуто участваха над 60 известни личности, които с широка усмивка се впускана в оригиналните игри.

В края на есенния сезон, Димитър Рачков ще се присъедини към участниците и за първи път ще изпробва всички игри, а неговото място на водещ ще заеме един от най-колоритните образи в шоуто – Герасим Георгиев – Геро. 

 В щурите предизвикателства Геро ще посрещне още седем от най-забавните звезди, които вече са се качвали на сцената на шоуто – Борислав Захариев, Елена Атанасова, Станимир Гъмов, Елен Колева, Румен Угрински, Криско и Милица Гладнишка. С опита си от предишните предавания, те ще се хвърлят в приключението с още по-голямо желание и страст.

Димитър Рачков лично ще опита всички предизвикателства на сцената, а резултатът ще бъде по-забавен от очакваното. Веселите „Таратанци“ ще подгреят звездите за „Ко каза, ко?!“, а веднага след това част от тях ще влязат в необичайно балетно училище с ръководител Милица Гладнишка.

Зрителите на NOVA ще видят и как ще се справят участниците в „Счупен телефон“, „Бабо, разкажи ми приказка“, „Усмивката на зъболекаря“ и „С други думи“.

На финала всички заедно ще влязат в Лудата стая и ще се пренесат в един на пръв поглед обикновен апартамент, в който двамата приятели ще гледат мач. Но какво ще се обърка? Кой в каква роля ще влезе? Ще се справи ли Рачков с всички игри? Кой в кое предизвикателство ще участва?

Какви изненади ще има на големия финал на „С Рачков всичко е възможно“? – разберете тази събота от 20:00 ч. по NOVA заедно с Борислав Захариев, Елена Атанасова, Станимир Гъмов, Елен Колева, Румен Угрински, Криско и Милица Гладнишка, Герасим Георгиев – Геро и Димитър Рачков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНБ реши: Съдбовна новина за всички български граждани с кредити
Next: Харесван от леви и десни: Крум Зарков става премиер на България?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.