Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова секира: Българите да забравят тази година да почиват на море
  • Новини

Нова секира: Българите да забравят тази година да почиват на море

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
dfbfdgbfdvdcvsfddsfdsd.png

Прогноза за скок в цената на хотелските услуги. Според проучване сред мениджърите в бранш близо 60% от бизнеса ще вдигне цените с до 10%. При други увеличението на услугите ще бъде между 10 и 20%.

Една пета от хотелите твърдят, че не планират увеличение. Малък процент дори обещават намаляване на цената за настаняване.

 

Тази година, Диляна избира чужбина за лятната си ваканция. „Защото има много по-добри условия и цените са много по-добри сравнени с нашите”, казва тя. Основният ѝ критерий е нивото на обслужване. „Не смятам на каква база да се увеличават цените при положение, че обслужването е под всякакво ниво”, обяснява още Диляна.

Близо 80% от хотелите у нас планират увеличение на цените през новия сезон. От бранша обясняват поскъпването на услугите основно с инфлацията в страната.

„Ние не можем да планираме кой знае колко много, защото постоянно ми се обаждат от борсите откъдето зареждаме с думите: „Да знаете всичко пак ще отиде нагоре”. Отива, но колко?”, заявява пред Нова Румен Мончев, Съюз на собствениците в „Слънчев бряг”.

„В началото на миналата година инфлацията беше от порядъка на 14-15 % на годишна база, тогава изведнъж всичко скочи. Сега инфлацията е по-ниска, но цената на труда продължава да расте и то солидно. Защото няма хора. Цената на този човек, който седи срещу вас в хотела расте от месец на месец”, обяснява изпълнителният директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели Георги Дучев.

И докато браншът търси вариант за спасяване на сезона, част от потребителите у нас остават скептични към съотношението „цена-качество“.

„Усещането ми е, че в Гърция има по-добри условия, обаче съм изкушена от това, че имам приятели, които са на българското Черноморие. Ще разделя почивката и в Гърция и в България. Трябва да има отношение от туроператорите, от хотелиерите,  да има една идея по-постоянни цени и да бъдат по-достъпни”, казва Гергана.

Миналото лято средната цена за двойна стая по Черноморието е била между 100 и 200 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Ето кой иска да се завърне за постоянно на екран: Трудно издържа живота без камери
Next: Waze с нова и много полезна функция

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.