Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова секира: Българите да забравят тази година да почиват на море
  • Новини

Нова секира: Българите да забравят тази година да почиват на море

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
dfbfdgbfdvdcvsfddsfdsd.png

Прогноза за скок в цената на хотелските услуги. Според проучване сред мениджърите в бранш близо 60% от бизнеса ще вдигне цените с до 10%. При други увеличението на услугите ще бъде между 10 и 20%.

Една пета от хотелите твърдят, че не планират увеличение. Малък процент дори обещават намаляване на цената за настаняване.

 

Тази година, Диляна избира чужбина за лятната си ваканция. „Защото има много по-добри условия и цените са много по-добри сравнени с нашите”, казва тя. Основният ѝ критерий е нивото на обслужване. „Не смятам на каква база да се увеличават цените при положение, че обслужването е под всякакво ниво”, обяснява още Диляна.

Близо 80% от хотелите у нас планират увеличение на цените през новия сезон. От бранша обясняват поскъпването на услугите основно с инфлацията в страната.

„Ние не можем да планираме кой знае колко много, защото постоянно ми се обаждат от борсите откъдето зареждаме с думите: „Да знаете всичко пак ще отиде нагоре”. Отива, но колко?”, заявява пред Нова Румен Мончев, Съюз на собствениците в „Слънчев бряг”.

„В началото на миналата година инфлацията беше от порядъка на 14-15 % на годишна база, тогава изведнъж всичко скочи. Сега инфлацията е по-ниска, но цената на труда продължава да расте и то солидно. Защото няма хора. Цената на този човек, който седи срещу вас в хотела расте от месец на месец”, обяснява изпълнителният директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели Георги Дучев.

И докато браншът търси вариант за спасяване на сезона, част от потребителите у нас остават скептични към съотношението „цена-качество“.

„Усещането ми е, че в Гърция има по-добри условия, обаче съм изкушена от това, че имам приятели, които са на българското Черноморие. Ще разделя почивката и в Гърция и в България. Трябва да има отношение от туроператорите, от хотелиерите,  да има една идея по-постоянни цени и да бъдат по-достъпни”, казва Гергана.

Миналото лято средната цена за двойна стая по Черноморието е била между 100 и 200 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Ето кой иска да се завърне за постоянно на екран: Трудно издържа живота без камери
Next: Waze с нова и много полезна функция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.