Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова снаха попита дали може да ме нарече мама, но дъщеря ми като разбра, стана страшно
  • Новини

Нова снаха попита дали може да ме нарече мама, но дъщеря ми като разбра, стана страшно

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
snashassabamama.jpg

Непознати и близки хора могат да ни изненадат, но не винаги близък човек ще ви изненада добре, а непознат – лошо. Вероятно затова толкова много обичаме да поверяваме тайните си на непознат. 

Например в градския транспорт. Утре няма да помним, но винаги е ценно да усетим топлината на подкрепа. И можете да добавите някаква трагедия, защото партньорът по диалога така или иначе никога няма да чуе другата страна.

И затова непознати понякога стават по-близки от най -близките си. Нека бъде за кратко. Ще споделим подобна история с вас.

Жена изля душата си в писмо, опитвайки се да разреши трудна житейска ситуация. И става въпрос за това какви са непознати и какви са роднините.

Не изпускай тези оферти:

НЕПОЗНАТИ И БЛИЗКИ

„Синът ми се ожени, помислете, когато беше само на двайсет години. И наистина бих ли могла да кажа, че имам нещо против?

… Никой не ми е помагал да отгледам децата си. Съпругът ми си тръгна, когато бяха много малки. Може би затова синът ми си избра момиче, което беше израстнало в детски дом. Той не ми каза нищо, срещнахме се тихо, без особени искания. Сватбата също не беше толкова емоционална и бурна.

Но те живеят в съвършена хармония. Въпреки че, разбира се, бях притеснена. Може ли човек да създаде нормално семейство с възпитание в сиропиталище? Виждам все пак, че е добре за тях. Имат си куче, две котки.… И двамата работят, така изминаха пет години. Имат две деца . Честно казано, не се радвам, когато ги видя.

И какво ме впечатли – съпругата на Косьо, Надя, която веднага дойде при мен и казва, Мария, мога ли да те наричам „мамо“? Аз нямам свои собствени родители, така че нека да ми бъдеш майка?

Разбира се, бях малко изненадана от такава пъргавина, изглеждаше ми нетактично, но не исках да разстройвам сина си. Позволих.

 

 

И тази Надя, значи, такова живо момиче се оказа. Макар и млада, зелена, ще дотича при мен, веднага ще започне да чисти, ще оправи нещо там, някаква баница ще пече във фурната. Казва ми да погледна, а тя прави следващото! И сега ми е сготвено, почистено, а тя ме целува по бузата и вече бяга у дома, за да не остава Косьо дълго време сам с децата.

Непознати и близки

Първоначално ме дразнеше. Тук, мисля, едно безсрамно момиче , навсякъде си вре носа. Молила ли съм я прави нещо?! Но постепенно се примирих. Е, защото е просто, без игрички. В това нямаше нищо злонамерено или неизказано. Тя си е такъв човек. Тя е пълна фурия за Бога! Тя не само се грижи за своето семеюство, но и мен. Разбрах, че това момиче сега ми е много по -скъпо от моето собствено!

Да, Косьо има по -голяма сестра, Жана. Само, че тя ме посреща по-рядко. Омъжи се твърде рано, но се сдоби с момче: Мъжът ѝ е богат, къща, две коли. И, разбира се, деца. Но ако виждам внуците на Косьо често, то Жана рядко. Освен това Жана забеляза, че се влюбих в Надя. Тук възникна проблемът .

Жана ми казва веднъж, защо ти, майко, толкова жалиш за снаха си? Например един зет, съпругът ми, не се радва на такава чест. А аз, твоята собствена дъщеря , защо изпаднах в немилост? Как стана така, че сега й се усмихваш повече, но дори изобщо не ми се обаждаш?

Казвам ѝ, Жана, тя идва при мен почти всеки ден, но се виждаме веднъж месечно. Така че защо да не я уважавам?

Жанка побесня. О, така значи, казва тя. След това изберете – или аз, и семейството ми, или тази никаквица! Ще види тя! Ще измества семейството ми! Докато не се сбогувам с нея, не искам да познавам никого. Нито съпругът ми, нито децата ми ще стъпят тук!

И стана така. Слава Богу, нито Косьо, нито Надя чуха това. Колко срамно, Господи! И не мога да разбера – защо? За това, че снаха ми ме нарича „майка“ … “

Как да постъпя и аз самата не знам!

 

Може би има някакъв съвет за тази жена. Едва ли някога ще успеем да го намерим, но има надежда тя да прочете тази статия и да погледне в коментарите.

 Добрите хора винаги могат да помогнат със съвет. Затова не се срамувайте и не забравяйте да споделите мнението си за това, което мислите за вашето и за другите. Какво трябва да направите в такава ситуация, така че всички да са щастливи?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турски лекар каза какво да правим, за да имаме здраво СЪРЦЕ до дълбока старост
Next: На Жоро Игнатов хич не му се връзват нещата със Сашко: Не вярвам в наивните обяснения

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.