Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова схема: Купуваме нови маркови дрехи на високи цени, а истинската им стойност на кутия цигари
  • Новини

Нова схема: Купуваме нови маркови дрехи на високи цени, а истинската им стойност на кутия цигари

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
fsdlkhdfkmghkfghkfghfg.png

Проучване на „Телеграф“ показва, че масово магазините у нас предлагат маркови нови дрехи внос от Великобритания, като търговците преди това са ги закупили на едро по близо 4 евро за килограм. 3 тона конфекция от популярни брандове на ниски цени е била изтъргувана само в рамките на седмица.

Какво следва след като цената е 4 евро за килограм? Марковите дрехи се наслагват по витрините на бутиците, както и в онлайн магазините и се продават с поне петдесеторна надценка. Какво ще рече това? Ако търговецът е закупил тениска на стойност 50 евро цента, то у нас ще успее да я продаде за поне 50 лева.

Цените за килограм дрехи във Великобритания са от порядъка на 4 евро за килограм. Към момента наличностите са изчерпани, тъй като интересът към оферта за чисто нова конфекция е бил повече от огромен.

Друга справка сочи, че дрехи вкарани от Полша – втора употреба, се пласират за около 2,50 евро на килограм. Има нелоялни търговци, които предлагат такъв тип дрехи за чисто нови – единични бройки, отново със супер надценки.

Обувки от Франция – чисто нови, неупотребявани се търгуват за 2,50 евро за килограм. Търговци споделят, че продажбата важи за партида от 32 палета, но без да има опаковъчен лист. По думите им всичко идва у нас етикирано, а също и с това брандирано, тъй като това са маркови обувки.

Родните магазини за аксесоари зареждат различни украшения от чужбина. Често те идват от испански складове – обеци, пръстени, колиета, висулки, гривни, чиято стойност е 8 евроцента за парче. Като условие от склада имат закупуване на минимум 40 000 броя.

Има и условие – стоката да не се продава в държавата, от която е закупена.
Често става въпрос за изостанала или върната стока, която обаче не се води втора употреба. Има данни, че родните онлайн магазини масово зареждат от европейските складове

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената, която купи и живее в обществена тоалетна. Тя направи нещо невероятно
Next: Гласят нова промяна при парите за старост! А вдовишките пенсии ще

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.