Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова телевизия се подиграха на БТВ. Виктор Николаев и Мира Иванова се изложиха в началото на ефир
  • Новини

Нова телевизия се подиграха на БТВ. Виктор Николаев и Мира Иванова се изложиха в началото на ефир

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
viktosorasnrasirask.jpg

Този сезон на „Игри на волята” и най-вече финалът на надпреварата са направили Нова телевизия най-гледаната в България. Това заявиха водещите на сутрешния блок Виктор Николаев и Мира Иванова в началото на предаването.

„Поздрав от най-гледаната телевизия за другата”, заяви Николаев.

Още вчера път от екипа на „Игри на волята” обявиха, че са имали рекордна аудитория и са изпреварили конкуренцията в лицето на bTV, който предложиха на зрителите своето риалити „Фермата” като конкуренция на „Игрите”.

По ирония на съдбата, точно в момента, в който се хвалиха, водещите и екипа зад кадър направиха „дупка в ефира”, след като обявиха прогнозата за времето, но нищо не стана.

Не изпускай тези оферти:

„Получи се минута мълчание в памет на месец ноември”, пошегува се Виктор Николаев.

От Нова телевизия засега не са показали официална статистика като доказателство, че са най-гледаната телевизия. Освен това не става ясно дали става въпрос за цялата програма или само за часовете, в който се излъчват „Игри на волята” и „Фермата”.

Инфарктна битка с много обрати беляза финала на четвъртия сезон на „Игри на волята“. Победител стана сръбският шампион по борба Алекса Ерски, както БЛИЦ разкри ексклузивно и изпреварващо.

Той се изправи в заключителен дуел, който бе многокомпонентен, срещу Филип и Георги. По думите на водещите Ралица Паскалева и Димо Алексиев токава битка досега не е имало в игри на волята. Двамата са категорични, че това е най-оспорваната надпревара.

На метри от финала: Двама са аут от „Игри на волята“

Шампионът на четвъртият сезон взе наградата от 100 000 лв. БЛИЦ припомня, че за втори пореден сезон именно чужденец отвява конкуренцията и печели тлъстата сума. Миналата година това стори маратонецът и биатлонист Андрей Гридин.

След развяването на флага му, Алекса запя тъжна сръбска песен и поздрави опонентите си, признавайки че Филип наистина е бил най-силният опонент, а това най-тежката битка, която е имал.

Преди решителната битка за първото място, тримата се сблъскаха и в полуфинален дуел, където успешно отстраниха Виктория и Гого.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромен шок! Едва спасиха живота на милиардер в национален ефир
Next: Спешно е! Община Бургас пусна извънредна вест за Лора на 23 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.