Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови вести за престрелката с убит наш граничар, проговорил е оцелелият военен
  • Новини

Нови вести за престрелката с убит наш граничар, проговорил е оцелелият военен

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
cececoeclqclas.jpg

Министърът на отбраната Димитър Стоянов излезе с подробности за трагедията на границата ни. Направи брифинг пред ГПУ-Елхово. Припомняме, че при престрелка, близо до село Голям Дервент, граничарят Петър Бъчваров загина. Той е бил на наряд, заедно с военнослужещ, който е успял да се прикрие от куршумите и е без наранявания.

„Реално той е прикрил нашата граница, след като се е прикрил зад моторното превозно средство, е произвел изстрели в посока от където се е стреляло от турска страна. Той е действал изключително професионално. Срещнах се с него, говорих с него, чувства се добре.“, това заяви министър Стоянов.

Става ясно, че двамата са видели проход в оградата, който граничният полицай е отишъл да провери. В момента, в който военният е слязъл от превозното им средство се чува изстрел, от който колегата му граничар пада. Военният се е прикрил зад гумата на колата и е произвел изстрели в отговор.

„Имаме точни и ясни инструкции кога и как да се действа с оръжие. Всичко трябва да бъде съизмеримо. Не може отсреща да стои майка с деца. Военните са подготвени, това не подлежи на коментар“, каза още той.

Не изпускай тези оферти:

Става ясно, че от турска страна са произведени няколко изстрела, а не само един.

Загиналият Петър е младо момче, 90-ти набор. Работил е на границата от няколко години. Много съвестен, прецизен и сериозен е в работата си. Цяло Елхово скърби за него.

Убитият край Елхово полицай – сержант Петър Бъчваров, бил голям купонджия и душата на компанията. Това разказват за починалия източници на БЛИЦ в Елхово.

„Много добро момче беше, обичаше забавите, но още повече обичаше работата си. Беше голям мъжкар“. Така описват източниците ни загиналият 30-годишен мъж, който бе застрелян от мигранти в понеделник вечер край Елхово.

Бивш МВР шеф огласи скандално уволнение, предшествало убийството на граничаря

БЛИЦ припомня, че мъжът е бил на пост, заедно със свой колега от МО. Двамата патрулирали покрай оградата, когато видели място, на което тя е срязана. Мъжете слезли, за да огледат мястото, но в мига, в който светнали с фенер, започнала престрелка.

Още с първия куршум сержант Бъчваров бил убит. Изстрелът е бил директно в главата му, произведен от ловна пушка.

В района положението става все по тежко.

Трагедията е огромна: Ето кой е бил убитият граничар! СНИМКИ

Местните хора разказват още, че оградата около Елхово е пълна с дупки, а мигранти ежедневно минават през някои от тях. Родните граничари са снабдени с пистолети „Макаров“, но нямат никакви бронежилетки. Фенерите, с които осветявали вечер, пък били най-обикновени.

Източниците на медията ни твърдят, че в последните месеци мигрантите стават все по-агресивни и си позволяват много повече дързости.

Най-притеснителното е, че колкото и хванати мигранти да има, тези, които се сдобиват с присъда, са малък процент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см
Next: Дaфинoвия лиcт зa изпълнявa жeлaния: Етo кaквo тpябвa дa нaпpaвиш

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.