Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови данни за рудниците на Цар Соломон, открити у нас: Край Бабяшка чука е пълно със злато и бял кварц
  • Новини

Нови данни за рудниците на Цар Соломон, открити у нас: Край Бабяшка чука е пълно със злато и бял кварц

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2023
gsdfgdfvdfvsdfsd.png

Белишкото село Бабяк може да се окаже родният Клондайк, тъй като край населеното място има златни залежи.

Преди 6 години канадска компания проучваше терените в местността Бабешка чука, където още от тракийско време има светилище. Според едно от преданията то е на цар Соломон. Находище на благородния метал беше открито доста преди идването на канадците.

Предполага се, че златната жила е дълга няколко километра, разклонява се не само към близките села Златарица и Гълъбово, но и към якорудското село Бунцево.
Пещери

„Така и не заработиха канадците на терен. Сигурно е, че злато в Бабяшка чука има. Едно време геолози биеха сонди и вадеха ядки, в които ясно се виждаха златни нишки. Това води и доста иманяри насам.

Професор Илиян Бучков наскоро бе по тези места, направи снимки в пещерата Дуйова дупка и твърди, че е видял с очите си златните залежи. Там има още две пещери, чиито входове са затрупани, за да не влязат вътре деца и да стане някоя беля.

В тях някога е имало открити рудници“, разказа за „Телеграф“ кметът на село Бабяк Шемедин Бъсков.

Той уточни, че през 60-те и 70-те години на миналия век в този район миньори са добивали различна руда, както и волфрам, но не и злато. Макар че по-старите хора тук си спомнят как са кацали хеликоптери там и не се знае точно какво е качвано в тях.
Рудник

Според учения Бучков обаче съществува златен древнотракийски рудник под връх Бабяшка чука. Там е било едно от основните култови места на войнствените беси.

„Това е един от златните рудници на Соломон. Има още 3-4 наблизо, които са неразпечатани. Рудникът е точно под върха, където пък е храмът на Соломон.

Предполагам, че тук е добивано злато допреди 2500-3000 години от племето беси. Има златна руда и бял кварц. Мястото е свято и силно енергийно. Не бива да се разкопава за добив на злато, но може да се превърне в туристическа атракция“, твърди от своя страна Бучков.

Рудникът е на около 35-40 метра дълбочина, има широко помещение с размери около 3 на 4 м, а след това хоризонтален проход около 270 метра. В рудника спокойно може да влезе човек прав, защото височината е около 1,80 м, а ширината – 2,20 м.

Бучков смята, че там е добивано злато по метода с овче руно. Вътре освен златни жили има и бял кварц, който също свети изключително красиво.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев с изненадваща прогноза. Три дни нещо невероятно
Next: Хампарцумян посече плановете на кабинета: Ако направим това…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.