Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития: Еколог обясни как Иван Костов продаде златото на България
  • Новини

Нови разкрития: Еколог обясни как Иван Костов продаде златото на България

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
ekokstootsv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Изключително забавен фейлетон с геолого-политическа тематика пусна в профила си в социалните мрежи известният екоактивист Боян Рашев. Ето неговата весела версия за това защо и как „Дънди Прешъс“ източва националните ни богатства:

„Открих ултимативното доказателство, което не само разкрива, но и свързва двете най-големи мистерии на Прехода. На снимката долу е!
Мислите си, че е просто камък, но аз нали съм „почти геолог“, ще ви обясня – това е КОСТОВИТ!
Костовитът е минерал от групата на телуридите с емпирична формула CuAuTe4. Съдържа 66,21% телур, 25,55% злато и 8,24% мед. Вече се сещате на кого е кръстен, нали? Да, на Иван Костов!
Има и още обаче. Костовитът е открит в мина Челопеч!
Нали виждате формулата? Злато, мед и най-вече – телур. Дънди декларират само златото и медта, обаче никой нищо не казва за телура.

Костовит

Телурът е изключително рядък полуметал – средното му съдържание в земната кора е 1 µg/kg. Това го прави около 8 пъти по-рядък от златото. В света се добиват само 450 т./г. Използва се за направа на специални сплави, а в последните години най-вече за кадмиев телурид (CdTe) за фотоволтаични панели. Неслучайно, както в САЩ така и в ЕС се води „суровина от критично значение“.
Както виждате от формулата на всеки 1 кг. злато, Дънди вадят към 3 кг. телур от Челопеч, тоест огромна част от цялата световна продукция на този невероятен полуметал идва от родните недра. После отива в Намибия, а оттам – директно в джобовете на канадските пенсионери. А това е само един от всичките 41 компонента, които съм чувал, че изстискват иззедниците от родния камънак.

Стана ли ясно сега?
Иван Костов е продал несметните ни богатства срещу кръщаване на един грозен камък на негово име!!!
Това е цялата истина! Знам, болно и обидно е да се наричаш българин след това разкритие, но поне вече всичко е ясно и оттук нататък е в ръцете на прокуратурата. Тя немедленно трябва да се самосезира! Вярвам в нейния професионализъм и безпристрастност. Пожелавам успех на държавата в битката за връщането на 30-те милиарда откраднати лева!
Всичко написано по-горе е вярно и мога да го потвърдя под клетва в съда!
Моля ви, приятели, харесвайте и споделяйте тези ужасяващи факти, така че не само българските, но и световните медии да гръмнат! Да им спре Европа-та СЕТА-та, та да видят тия канадци колко страшно е българското отмъщение…

Боян Рашев
…
Добавям тука три технически уточнения, които по принцип трябва да са с мъничък шрифт, ама пустият Фейсбук не позволява. Може и да не ги четете, щото това са незначителни подробности:

Иван Костов е известен български геолог, автор на учебника по Минералогия, който толкова много обичах в университета. Минералът костовит е открит през 1966 г. в мина Челопеч и наистина е кръстен на него.
Когато Дънди купуват фалиралата мина Челопеч от Дойче Банк през 2003 г., правителството на Иван Костов вече не е на власт. Той не им е дал нищо.
Телурът може да изключително рядък, но се продава за около 50 $/кг., тоест страшно евтин е. В България наистина се добива и произвежда, но от шлаките на оловното производство на КЦМ, тоест няма нищо общо с Дънди. Последните не вадят абсолютно никакъв телур, защото количествата са минимални и не си струва усилието.
Но пък историята е страхотна, нали?“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ако сте родени преди 1978 година може да се окаже, че разполагате с много пари. Проверете задължително това
Next: Митничари отвориха куфар на бежанци от Украйна, който ги накара да се хванат за главите

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.