Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития за разменените бебета. Едната майка прекарала 2 часа след раждането, имало и снимки
  • Новини

Нови разкрития за разменените бебета. Едната майка прекарала 2 часа след раждането, имало и снимки

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
sakasjkaskdas.jpg

Шефът на болницата, в която бяха разменени две бебета, каза какво се случва в лечебното заведение. „Това никога не трябва да се случва повече“, категоричен бе шефът на болница „Шейново“ д-р Румен Велев по Нова тв.

„Все още не може да кажем дали има виновни. Следствието продължава. То трябва да установи това. Психическият натиск в болницата е огромен. А ние продължаваме да работим“, допълни той.

„Много хора се занимават с бебетата. Разпитани са над 30 души от болницата. Всеки един от тях има задължения по време на своето дежурство. Това ще определи прокуратурата и следствието“, допълни той. „Ние реагирахме много бързо, за да може да се вземат мерки“, каза още той.

„Най-важното е да приключим с този процес“, каза още той.

Не изпускай тези оферти:

Пред бТВ д-р Велев подробно разказа какво е установила проверката и как точно е станала размяната на децата.

„Вероятно при размяната на бебетата едното се поставя в друго кошче с друго име и номер, иначе гривната е коректно поставена.“ Това каза директорът на „Шейново“ д-р Румен Велев за случая с разменените бебета.

Той обясни, че ще се помисли и за смяна на системата с гривните с нова. Велев поясни, че едната майка е раждала по естествен път и е прекарала два часа с биологичното си дете, а другата е със секцио и не е виждала биологичното си бебе.

„Двете майки са изписани на третия ден. Тази, която ражда по нормален начин, в залата прекарва два часа с детето си. След като я преместваме в стая в родилното отделение, тя вече получава друго бебе“, обясни Велев.

Той поясни, че това се е установило със снимки, които майката си е направила вече в стаята с чуждото бебе.

„От една страна бебе с различен номер стои в кош, който не отговаря на този, който е на гривната на ръката му.

От друга страна обаче има и процедурата по изписването и при изписване протоколът се взима, гледа се листа, който е история на заболяването, който е на съответното бебенце, където също е записан този номер. Взима се самото бебенце и майката и при това изписване се сравняват номерата, пола, и други параметри“, каза още директорът на „Шейново“.

Той заяви, че след този случай и вероятна човешка грешка ще се помисли за нова процедура.

„Опитвам се да намеря нов тип гривнички, които да бъдат с баркод и да могат да се четат със специален четец, така че да изключи изцяло възможността за някаква персонална грешка. Тоест да можем, поставяйки гривничката на майката и на бебенцето, разчитайки ги с баркод четеца, ние да поставяме стикер в история на заболяването.

Искаме да има възможност дори да бъдат изписани имената на тези стикери. По този начин много по-лесно ще може да се правят проверки и да се сравняват номерата, които са на количките с тези, които са в на гривничките на бебето“, обясни д-р Велев.

Той заяви, че цялата болница чувства персонална вина за случилото се и е готова за всякаква помощ за потърпевшите семейства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бай Васил изхвърлил 100 камъка от жлъчката с тази рецепта: Разказ на пенсионера от село Чавдар
Next: Започнах с по 2 парчета сланина всяка сутрин на гладно, ефектът е повече от добър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.