Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новогодишната трапеза носи късмет: Да не ядете пиле, а ето какво, за да имате здраве, пари, щастие в дома си
  • Новини

Новогодишната трапеза носи късмет: Да не ядете пиле, а ето какво, за да имате здраве, пари, щастие в дома си

Иван Димитров Пешев декември 19, 2022
tasgasgashashasf.jpg

Новогодишната трапеза трябва да бъде добре подбрана, за да имате здраве пари щастие в дома си . Ето какво трябва да сложите на вашата трапеза и какво означава това.
 
ГРОЗДЕ
 
Гроздето е преди всичко символ на здраве и сила, така че се препоръчва веднага след 12 да изядете зърно грозде.
 
РИБА
 
Тя е символ на движение без препятствия, така че ви намеква, че ще плувате във всички области.
 
СВИНСКО МЕСО
 
Свинското месо е символ на богатство.
 
ЗЕЛЕНА САЛАТА
 
Тя символира хармония, природа и късмет и дълголетие.
 

Няма нищо по-хубаво от традицията – тя ни дава поглед назад в миналото и опора за бъдещето. Можем да намерим традиции във всяко нещо, но невинаги успяваме да ги изпълним поради липса на време или понеже не сме достатъчно запознати с тях.

Най-често се следват традициите по празниците – да почистим дома, както следва традицията, да го украсим, да предложим подходящите според традицията ястия на трапезата.

Новогодишната нощ също е съпътствана с традиции, макар че във времето те все по-рядко се изпълняват и все по-малко хора ги знаят и обръщат внимание. Но тъй като не говорим за нещо невъзможно за изпълнение, нека се опитаме да я запазим и да я продължим във времето, за да могат и идните поколения да вземат нещо от миналото и да го приложат в бъдещето.

Не изпускай тези оферти:

Новогодишната трапеза включва най-различни неща – идеята е да има отрупана маса с всякакви вкусни ястия, за да може цялата следваща година да ни върви по този начин – да има изобилие.

Задължителни съставки от новогодишната трапеза са свинско месо, пуешко месо, чесън, жито, мед, орехи, различни видове ядки, вино и шампанско, цитрусови плодове.
Мезета за новогодишната трапеза

Ястия на новогодишната трапеза, които обезателно трябва да присъстват са:

– Баница с късмети

– Питка с паричка

– Туршия

– Различни сушени мезета

– Торта или тиквеник

В средата на празничната трапеза трябва да се постави борова клонка, а хората, които празнуват, да бъдат облечени в празнични дрехи, по възможност нови. Цялата празнична трапеза трябва да бъде много добре подредена – обърнете внимание не само на ястията, а и на начина, по който са подредени и изглеждат.

Питата се разчупва от мъжа в къщата, трапезата се прикадява с тамян – до голяма степен обичаите се припокриват с тези на Бъдни вечер.
баница с късмети за Нова година
Снимка: ВИЛИ-Виолета Матева

Традицията повелява най-старият човек в къщата да завърти новогодишната баница три пъти.

След това я поставя на масата и всеки взима парчето, което в срещу него. Тази традиция се спазва в почти всяко българско семейство – не забравяйте, че баницата се разрязва, след като е настъпила Новата година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българската къща, която събра погледите на целия свят, а като надникнете вътре- няма да повярвате, че това е направено от българин
Next: Съседката направи основен ремонт и ме покани на гости. Само като влезнах и ченето ми падна. Вижте сами защо

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.