Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новото правителство на Кирил Петков е готово
  • Новини

Новото правителство на Кирил Петков е готово

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
petkeirelrelrbggprav.jpg

Кирил Петков ще остане начело на евентално ново правителство на „Продължаваме промяната“.

От думите му става ясно, че ще се разчита на подкрепа не на цели формации, а на отделни депутати от тези партии, което доста напомня на идеите за мажоратирност в България.

Премиерът в оставка Кирил Петков говори за проектосъстава на нов кабинет на „Продължаваме промяната“ и ще остане ли той министър-председател в него.

„Това, което сме обсъдили до този момент с Изпълнителния съвет на „Продължаваме промяната“ е, че съставът ще бъде непроменен засега, тази вечер имаме пак среща. Ние всички сме много сплотен отбор и продължаваме в същия формат“, отговори той на въпрос на БНТ за проектосъстава на нов кабинет на „Продължаваме промяната“.

Попитан конкретно за липсващите министри от „Има такъв народ“, Петков заяви: „Не искам да говоря още за отделни министри, защото реално, докато нямаме подкрепата на независими депутати, които се надяваме да видим дали има такъв шанс, още не искам да влизам в конкретика“.

Премиерът коментира и думите на Тошко Йорданов от ИТН, че биха се отзовали при покана за преговори от ПП.

Ние ясно заявихме, че има няколко човека, с които не бихме преговаряли – това са самият Бойко Борисов, г-н Пеевски и ДПС, Костадин Костадинов – самият той, както и Слави Трифонов. Доколкото знам, Тошко Йорданов не може да направи една стъпка или едно изказване без Слави Трифонов, така че за съжаление и с него няма да можем да говорим.

Няма смисъл за българското общество да влезе в поредна агония, ако задкулисието още може да контролира средствата, които би трябвало да ходят при хората, а не в няколко фирми, както беше досега при ИТН, категоричен е Петков.

Време е България да извоюва възможността да има свободно правителство, което работи реално за хората. Борбата срещу мафията не е самоцел, тя е само инструмент в една богата държава (защото аз вярвам, че България е богата държава), средствата да се изразходват правилно, така че да подобрят стандарта на живот на хората, каза премиерът.

На въпрос дали България изнася оръжия за Украйна, той заяви:

Това, което е правило досега българското правителство, е много ясно – ние не сме имали директен износ от България за Украйна по никакъв начин. Имаме експорт към наши традиционни партньори – страни в Европейския съюз. Но такъв директен трансфер България – Украйна – няма.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно момче към баща си: Татко, идвай си вкъщи, мама не може да се събуди!
Next: Млад пловдивчанин източи 38 000 000 паунда

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.