Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново зверство потресе България! Ревнив мъж извърши страшно престъпление
  • Новини

Ново зверство потресе България! Ревнив мъж извърши страшно престъпление

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
eargergergehh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нов покъртителен случай на домашно насилие над жена разтърси обществеността в Първомайско.

Само дни, след като цяла България застана зад обезобразената от приятеля си Дебора, друга българка едва не загуби живота си в с. Виница, след като стана жертва на собствения си мъж. Нещо повече – трите й деца със собствените си ръце измили кръвта на майка си.

И в този случай в основата на агресията е мъжка ревност. Съпругът се прибрал от работа по обяд и макар домът им да бил подреден, а обядът – приготвен, той се подразнил, че жена му си гледа телефона. Вдигнал огромен скандал, минал зад гърба й и я ударил по главата с тежък предмет. Отворила се близо 6 см рана, кръвта плиснала навсякъде и децата били принудени сами да изчистят пода, дивана и леглата от кървавите петна.

След удара жената часове наред била в безсъзнание и се свестила чак в болницата в Първомай. Лекарите там й дали първа помощ, но преценили, че животът й е в опасност и я транспортирали в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, където близо седмица медиците се борили за нея.

Състоянието й било усложнено заради хронична хипертония и анемия. Многодетната майка е с пет шева на главата, има загуба на паметта, и досега изпитва силни болки. Въпреки това, подобно на случая с Дебора, заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че става дума за „лека телесна повреда“.

За пострадалата жена се грижат роднините й, тъй като и след посегателството съпругът й не спрял да я заплашва. „Живее в постоянен страх и ужас и се притеснява от нов побой“, коментира адвокат Атанас Атанасов от Пловдивската колегия, който е специализиран в дела срещу домашно насилие и е поел защитата на жертвата. По думите му, страховете й от саморазправа са основателни, тъй като преди години, докато съпрузите работели в Гърция, мъжът отново пребил съпругата си, а тамошните власти взели адекватни мерки.

На 8 август т. г. Районният съд в Първомай е издал заповед за незабавна защита на жената по чл. 18 ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие. Постановени са незабавни мерки за закрила на пострадалата. За извършеното престъпление законът предвижда до 3 години лишаване от свобода. Само от началото на годината Районният съд в Първомай е издал близо десет заповеди за незабавна закрила на пострадали от домашно насилие жени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка: Научете децата си как да се държат в ресторант! Не е приятно, докато вечеряш, топка да хвърчи наоколо
Next: Продуцентка в бТВ се натъкна на ужасяваща гледка на къмпинг Гардения

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.