Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново правило в Кауфланд изуми клиентите
  • Новини

Ново правило в Кауфланд изуми клиентите

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
asdvdfsvdsfbvfdbhgnhg.png

За нова практика в големи търговски вериги съобщи читател на Trafficnews.

Мъжът разказа, че тъща му е искала да закупи зехтин от верига магазини Кауфланд, като въпросната бутилка, която е взела била над етикет за зехтин с намалена цена 14.99 лв, пише „Трафик нюз“.

Тези зехтини с намалена цена са били изчерпани, като на тяхно място били поставени цял кашон с бутилки зехтин, които са на друга по-висока цена – 27.99 лева за брой. Това обаче жената го е разбрала в момента, в който е видяла касовия бон, тъй като сметката и се сторила по-висока.

„На 6 март сутринта моята тъща, която е бежанец от Украйна, пребиваваща в България с документ за временна закрила, закупува от магазин Кауфланд една бутилка зехтин и други продукти. Въпросната бутилка е била над етикет за зехтин с намалена цена 14.99 лв. Тези зехтини с намалена цена са били изчерпани и неправилно на тяхно място някой е поставил цял кашон с бутилки зехтин, които са на друга, по-висока цена 27.99 лева. Моята тъща се е заблудила, че ще закупи зехтин с намалената цена, поради това, че цял кашон бутилки са стояли на неправилното място, над неправилния етикет. Тъща ми преминава касовата зона, заплащайки по-висока сума от очакваното”, разказа той.

Веднага след това жената отива към щанда „Информация“ и въпреки, че не владее добре български, предимно с руски думи се опитва да обясни, че е била подведена и иска да върне зехтина.

„Отговорили са и, че няма да може да го върне и няма да може да си получи парите за него обратно.

Служителката от „Информация” е изпратила на мястото своя колежка, която да прегледа етикетите.

Тази колежка е казала, че няма никакъв проблем и няма зехтини на неправилното място.

Моята тъща влиза отново в магазина да погледне етикетите и вижда, че кашонът с по-скъпи зехтини е изчезнал от неправилното място”, допълва мъжът.

След това жената се е прибрала у дома силно притеснена и е разказала на зет си какво се е случило.

„Аз веднага я закарах до същия магазин с колата си, за да чуя обяснението на служителите. Служителката от „Информация”, каза че от 1 февруари в Кауфланд има ново правило, съгласно което, не могат да се връщат хранителни стоки освен ако няма някакъв проблем с тяхното качество, или ако няма сгрешени етикети. Казаха, че случаят на тъща ми не попада в двете категории и не може да върне по-скъпия зехтин”, сподели още той, като заяви, че е помолил за разговор и с управител на магазина.

„Управителят дойде след няколко минути и разговаряхме, той ми каза същите неща. Обясних му, че е била подведена и заблудена, поради стока стояща над неправилен етикет. Което се и потвърждава от факта, че съвсем веднага след закупуването на стоките, тъща ми е отишла на информация, като разбира, че е платила повече пари от очакваното”, добавя той.

Няколко пъти, управителят им е казал, че няма да приеме връщане на бутилката зехтин, и няма да и върне парите.

„Той също ни заведе до зехтините, където вече нямаше нередности с етикетите. Също каза че ще прегледа записите от камерите им. След няколко минути каза, че в магазина няма камери, които да са насочени към мястото и да показват какво се е случило. И така, той няма причина да повярва на тъща ми, че не лъже и няма да и върне парите”, разказва мъжът.

Смята новата практика за забрана за връщане на хранителни стоки за абсурдна и споделя, че според него трябва да се забрани.

„Правилото на Кауфланд да не приемат връщане на хранителни стоки, трябва да се забрани. То е несправедливо и ощетява българските потребители и то най-вече възрастни, пенсионери, хора в неравностойно положение, които вярват на етикетите и на положението на стоките, а не са научени добре да сравняват цифри от баркодове и имена на стоки. Смятам, че това трябва да бъде забранена търговска практика. Щом няма камери на въпросното място, той прие, че тя няма доказателства за правотата си и е автоматично виновна и лъжеща. А тя няма как да защити себе си”, завършва мъжът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената до Зомбори след победата му в Капките: Кажете ми нещо, което не знам
Next: Аномалия в село край Варна взе акъла на професор Рачев

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.