Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново правило в Кауфланд изуми клиентите
  • Новини

Ново правило в Кауфланд изуми клиентите

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
asdvdfsvdsfbvfdbhgnhg.png

За нова практика в големи търговски вериги съобщи читател на Trafficnews.

Мъжът разказа, че тъща му е искала да закупи зехтин от верига магазини Кауфланд, като въпросната бутилка, която е взела била над етикет за зехтин с намалена цена 14.99 лв, пише „Трафик нюз“.

Тези зехтини с намалена цена са били изчерпани, като на тяхно място били поставени цял кашон с бутилки зехтин, които са на друга по-висока цена – 27.99 лева за брой. Това обаче жената го е разбрала в момента, в който е видяла касовия бон, тъй като сметката и се сторила по-висока.

„На 6 март сутринта моята тъща, която е бежанец от Украйна, пребиваваща в България с документ за временна закрила, закупува от магазин Кауфланд една бутилка зехтин и други продукти. Въпросната бутилка е била над етикет за зехтин с намалена цена 14.99 лв. Тези зехтини с намалена цена са били изчерпани и неправилно на тяхно място някой е поставил цял кашон с бутилки зехтин, които са на друга, по-висока цена 27.99 лева. Моята тъща се е заблудила, че ще закупи зехтин с намалената цена, поради това, че цял кашон бутилки са стояли на неправилното място, над неправилния етикет. Тъща ми преминава касовата зона, заплащайки по-висока сума от очакваното”, разказа той.

Веднага след това жената отива към щанда „Информация“ и въпреки, че не владее добре български, предимно с руски думи се опитва да обясни, че е била подведена и иска да върне зехтина.

„Отговорили са и, че няма да може да го върне и няма да може да си получи парите за него обратно.

Служителката от „Информация” е изпратила на мястото своя колежка, която да прегледа етикетите.

Тази колежка е казала, че няма никакъв проблем и няма зехтини на неправилното място.

Моята тъща влиза отново в магазина да погледне етикетите и вижда, че кашонът с по-скъпи зехтини е изчезнал от неправилното място”, допълва мъжът.

След това жената се е прибрала у дома силно притеснена и е разказала на зет си какво се е случило.

„Аз веднага я закарах до същия магазин с колата си, за да чуя обяснението на служителите. Служителката от „Информация”, каза че от 1 февруари в Кауфланд има ново правило, съгласно което, не могат да се връщат хранителни стоки освен ако няма някакъв проблем с тяхното качество, или ако няма сгрешени етикети. Казаха, че случаят на тъща ми не попада в двете категории и не може да върне по-скъпия зехтин”, сподели още той, като заяви, че е помолил за разговор и с управител на магазина.

„Управителят дойде след няколко минути и разговаряхме, той ми каза същите неща. Обясних му, че е била подведена и заблудена, поради стока стояща над неправилен етикет. Което се и потвърждава от факта, че съвсем веднага след закупуването на стоките, тъща ми е отишла на информация, като разбира, че е платила повече пари от очакваното”, добавя той.

Няколко пъти, управителят им е казал, че няма да приеме връщане на бутилката зехтин, и няма да и върне парите.

„Той също ни заведе до зехтините, където вече нямаше нередности с етикетите. Също каза че ще прегледа записите от камерите им. След няколко минути каза, че в магазина няма камери, които да са насочени към мястото и да показват какво се е случило. И така, той няма причина да повярва на тъща ми, че не лъже и няма да и върне парите”, разказва мъжът.

Смята новата практика за забрана за връщане на хранителни стоки за абсурдна и споделя, че според него трябва да се забрани.

„Правилото на Кауфланд да не приемат връщане на хранителни стоки, трябва да се забрани. То е несправедливо и ощетява българските потребители и то най-вече възрастни, пенсионери, хора в неравностойно положение, които вярват на етикетите и на положението на стоките, а не са научени добре да сравняват цифри от баркодове и имена на стоки. Смятам, че това трябва да бъде забранена търговска практика. Щом няма камери на въпросното място, той прие, че тя няма доказателства за правотата си и е автоматично виновна и лъжеща. А тя няма как да защити себе си”, завършва мъжът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената до Зомбори след победата му в Капките: Кажете ми нещо, което не знам
Next: Аномалия в село край Варна взе акъла на професор Рачев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.