Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВО 20: Безработни дърпат по 1800 лева от борсата по този начин
  • Новини

НОВО 20: Безработни дърпат по 1800 лева от борсата по този начин

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
zdsgdsdkgkdfkhggfkdhfgh.png

Работодатели сигнализираха за нова измама с обезщетения за безработица, която още повече затруднява намирането на работна ръка.

„Напоследък широко разпространение се наблюдава при така наречената „френска безработица“. Хора заминават организирано с автобуси за Франция, там се назначават фиктивно от френска компания на минимална заплата. Но те може да се назначат и на произволна заплата, защото назначението им е фиктивно – остават само за седмица, след което се връщат в България и се регистрират в бюрата по труда.

Оттам получават обезщетение за безработица на максималното за нашата страна ниво в продължение на 9 или 12 месеца в зависимост от общия стаж“, разказа схемата председателят на АИКБ Васил Велев, пише вестник „Сега“.

Подобна измама е възможна заради пролука в европейското законодателство, посочва Велев. Във Франция размерът на обезщетението се определя според размера на заплатата, която човек е получавал последния месец, докато у нас се гледат възнагражденията през последните 24 месеца преди съкращението.

Дори да бъдат назначени във Франция на минимална заплата, която е над 1700 евро, като се върнат у нас мнимите безработни и се регистрират в бюрата по труда, те автоматично получават максималното обезщетение за безработица за България. В момента максималното обезщетение за безработица у нас е около 1800 лв. месечно, а от следващата година ще скочи на над 2200 лв., тъй като е предвидено увеличение на максималната дневна ставка.

С тази сума в джоба, безработните не искат да се хванат официално на работа, което създава проблем и за фирмите.

Наскоро зам.-кметът на Разлог Христо Зайков се оплака, че местните хотелиери и търговци трудно намират работници за зимния ски сезон. При опит да се наеме персонал, масово се отказват назначения на трудов договор. Не искат да работят на договор, защото са на борсата и получават обезщетения, обясни зам.-кметът пред депутати от туристическата комисия, на която се обсъждаше подготовката за зимния туристически сезон.

Зайков призова да се вземат мерки за ограничаване на тази измама, защото в техния край е широко разпространена.

Схемата води до източване и на българския бюджет, защото не цялата сума от обезщетението се изплаща от френската социална система, част от средствата се плащат и от НОИ, казаха работодателските организации.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЖЕСТОКА ТРАГЕДИЯ: Млада певица почина едва на 36 години
Next: Проф. Рачев съобщи за огромно чудовище и какво ще донесе у нас, а на Коледа…

Последни публикации

  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.