Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВО 20: Безработни дърпат по 1800 лева от борсата по този начин
  • Новини

НОВО 20: Безработни дърпат по 1800 лева от борсата по този начин

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
zdsgdsdkgkdfkhggfkdhfgh.png

Работодатели сигнализираха за нова измама с обезщетения за безработица, която още повече затруднява намирането на работна ръка.

„Напоследък широко разпространение се наблюдава при така наречената „френска безработица“. Хора заминават организирано с автобуси за Франция, там се назначават фиктивно от френска компания на минимална заплата. Но те може да се назначат и на произволна заплата, защото назначението им е фиктивно – остават само за седмица, след което се връщат в България и се регистрират в бюрата по труда.

Оттам получават обезщетение за безработица на максималното за нашата страна ниво в продължение на 9 или 12 месеца в зависимост от общия стаж“, разказа схемата председателят на АИКБ Васил Велев, пише вестник „Сега“.

Подобна измама е възможна заради пролука в европейското законодателство, посочва Велев. Във Франция размерът на обезщетението се определя според размера на заплатата, която човек е получавал последния месец, докато у нас се гледат възнагражденията през последните 24 месеца преди съкращението.

Дори да бъдат назначени във Франция на минимална заплата, която е над 1700 евро, като се върнат у нас мнимите безработни и се регистрират в бюрата по труда, те автоматично получават максималното обезщетение за безработица за България. В момента максималното обезщетение за безработица у нас е около 1800 лв. месечно, а от следващата година ще скочи на над 2200 лв., тъй като е предвидено увеличение на максималната дневна ставка.

С тази сума в джоба, безработните не искат да се хванат официално на работа, което създава проблем и за фирмите.

Наскоро зам.-кметът на Разлог Христо Зайков се оплака, че местните хотелиери и търговци трудно намират работници за зимния ски сезон. При опит да се наеме персонал, масово се отказват назначения на трудов договор. Не искат да работят на договор, защото са на борсата и получават обезщетения, обясни зам.-кметът пред депутати от туристическата комисия, на която се обсъждаше подготовката за зимния туристически сезон.

Зайков призова да се вземат мерки за ограничаване на тази измама, защото в техния край е широко разпространена.

Схемата води до източване и на българския бюджет, защото не цялата сума от обезщетението се изплаща от френската социална система, част от средствата се плащат и от НОИ, казаха работодателските организации.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЖЕСТОКА ТРАГЕДИЯ: Млада певица почина едва на 36 години
Next: Проф. Рачев съобщи за огромно чудовище и какво ще донесе у нас, а на Коледа…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.