Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново 20 за убийството на тираджията в Прилеп, обвиняемият се оказа, че
  • Новини

Ново 20 за убийството на тираджията в Прилеп, обвиняемият се оказа, че

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
sdfgdfhherher.png

Задържаният за смъртта на шофьора, прегазил дете в сунгурларското село Прилеп, не е дядо на детето. Разкритието направиха от прокуратурата, съобщава БНТ. А Окръжният съд реши да го остави за постоянно в ареста.

Както БЛИЦ писа пред магистратите мъжът заяви, че съжалява за случилото се, и че не е искал да убие човека, а само да го нарани. Според защитата – защото нямал вяра в съдебната система и не смятал, че шофьорът, убил детето ще получи справедливо наказание. И още – по време на инцидента бил употребил алкохол.

Величка Костова, адвокат на обвиняемия заяви: „Той не е целял да го убие, така е, това е разликата между причиняването на телесна повреда, при която е последвала смърт и умишлено убийство, разбирате ли. – Какво е целял? – Да го нарани, както го е наранил в крака, но не е целял да го убие.“

Ангел Георгиев, наблюдаващ прокурор: „Той отива, нанася първо побоя, после се връща, взима ножа и се връща, за да го намушка. Това са данните и за това не можем да говорим за… той дори не е и дядо официално на детето. – Какъв е? – Не знам. Няма данни, майката на детето да му е дъщеря.“

Междувременно стана ясно, че шофьорът на камиона е починал точно за 10 минути след намушкване в аортата. Пробите му за алкохол са отрицателни, а по данни на свидетели, камионът се е движел с не повече от 15 км в час. Все пак се чака и автотехническата експертиза. А наказанието, което може да получи обвиняемия за убийството, е от 10 до 20 години затвор.

По-късно от прокуратурата съобщиха, че Окръжен съд – Бургас взе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Стефан Д.

Делото бе гледано по искане на държавното обвинение за вземането на тази най-тежка мярка спрямо обвиняемия. Защитата застъпи становище, че в случая не са налице данни за умишлено убийство, а счита, че се касае за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, като пледира пред съда за вземане на мярка „Домашен арест“. Обвиняемият заявяви, че съжалява, че не е искал да убие водача на товарния автомобил, а само да го нарани.

Стефан Д. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 28.08.2023 г., в с. Прилеп, община Сунгурларе, чрез нанасяне на удар с нож в областта на левия прасец, умишлено умъртвил Р. Т. (престъпление по чл. 115 от НК). За престъплението, за което е привлечен като обвиняем Стефан Д., се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от десет до двадесет години.

Окръжен съд – Бургас счете, че при първоначалния преглед на събраните на този ранен етап от разследването доказателства може да се направи положителен извод за съществуване на обосновано подозрение за връзка на Стефан Д. с извършеното престъпление, за което е обвинен.

Доказателствените източници сочат, че на 28.08.2023 г., около 15:23 часа, на улица пред дом в с. Прилеп, е възникнало пътнотранспортно произшествие между управляваното от Р. Т. моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Скания“ и пешеходеца Д. Х., при което е настъпила смъртта на пешеходеца – малолетното лице Д. Х.

Непосредствено след това, дядото на починалото дете – обвиняемият Стефан Д. първоначално нанесъл удари с юмрук на водача Р. Т., след това отишъл до автомобила си, от където взел нож, върнал се до кабината на товарния автомобил и нанесъл удар с ножа на Р. Т., на когото по това време други две лица нанасяли удари с юмруци в кабината на товарния автомобил.

Заключението към съдебномедицинска експертиза сочи, че непосредствената причина за смъртта на Р. Т. е съвкупността от остро настъпилата кръвозагуба, в резултат на прерязаните артериални съдове, както и най-вероятно развилото се мозъчно сътресение.

Във връзка с възраженията на защитата, че деянието на обвиняемия следва да се квалифицира по чл. 124 от НК – причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, съдът счете за нужно да припомни, че предявеното към момента на Стефан Д. обвинение е предназначено да определи най-общ първоначален, „работен“ предмет на доказване по делото, като то може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването.

Същевременно въпросите, свързани с точната правна квалификация на деянието, вината на лицето и неговата наказателна отговорност се обсъждат от съда на различен етап от развитието на наказателния процес, а именно при постановяване на присъдата.

Окръжен съд – Бургас прие, че в случая е налице реална опасност както от укриване, така и от извършване на престъпление от страна на обвиняемия, в случай, че същият е с по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.

Така предвиденото за престъплението по чл. 115 от НК наказание „Лишаване от свобода“, според съда, е сериозен стимул да мотивира Стефан Д. да се опита да се укрие преди края на наказателното производство срещу него. За съда в подкрепа на извода за наличие на реална опасност от извършване на престъпление са данните от справката за съдимост на обвиняемия, сочещи за негови предходни противоправни прояви, които характеризират негативно личността му и обосновават съществуване на реална опасност от бъдещо негово противоправно поведение.

Определението на Окръжен съд – Бургас може да бъде обжалвано или протестирано в тридневен срок.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдив потъна в скръб!
Next: Най-големият завод за олио в България спря да работи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.