Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново 20 за убийството на тираджията в Прилеп, обвиняемият се оказа, че
  • Новини

Ново 20 за убийството на тираджията в Прилеп, обвиняемият се оказа, че

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
sdfgdfhherher.png

Задържаният за смъртта на шофьора, прегазил дете в сунгурларското село Прилеп, не е дядо на детето. Разкритието направиха от прокуратурата, съобщава БНТ. А Окръжният съд реши да го остави за постоянно в ареста.

Както БЛИЦ писа пред магистратите мъжът заяви, че съжалява за случилото се, и че не е искал да убие човека, а само да го нарани. Според защитата – защото нямал вяра в съдебната система и не смятал, че шофьорът, убил детето ще получи справедливо наказание. И още – по време на инцидента бил употребил алкохол.

Величка Костова, адвокат на обвиняемия заяви: „Той не е целял да го убие, така е, това е разликата между причиняването на телесна повреда, при която е последвала смърт и умишлено убийство, разбирате ли. – Какво е целял? – Да го нарани, както го е наранил в крака, но не е целял да го убие.“

Ангел Георгиев, наблюдаващ прокурор: „Той отива, нанася първо побоя, после се връща, взима ножа и се връща, за да го намушка. Това са данните и за това не можем да говорим за… той дори не е и дядо официално на детето. – Какъв е? – Не знам. Няма данни, майката на детето да му е дъщеря.“

Междувременно стана ясно, че шофьорът на камиона е починал точно за 10 минути след намушкване в аортата. Пробите му за алкохол са отрицателни, а по данни на свидетели, камионът се е движел с не повече от 15 км в час. Все пак се чака и автотехническата експертиза. А наказанието, което може да получи обвиняемия за убийството, е от 10 до 20 години затвор.

По-късно от прокуратурата съобщиха, че Окръжен съд – Бургас взе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Стефан Д.

Делото бе гледано по искане на държавното обвинение за вземането на тази най-тежка мярка спрямо обвиняемия. Защитата застъпи становище, че в случая не са налице данни за умишлено убийство, а счита, че се касае за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, като пледира пред съда за вземане на мярка „Домашен арест“. Обвиняемият заявяви, че съжалява, че не е искал да убие водача на товарния автомобил, а само да го нарани.

Стефан Д. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 28.08.2023 г., в с. Прилеп, община Сунгурларе, чрез нанасяне на удар с нож в областта на левия прасец, умишлено умъртвил Р. Т. (престъпление по чл. 115 от НК). За престъплението, за което е привлечен като обвиняем Стефан Д., се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от десет до двадесет години.

Окръжен съд – Бургас счете, че при първоначалния преглед на събраните на този ранен етап от разследването доказателства може да се направи положителен извод за съществуване на обосновано подозрение за връзка на Стефан Д. с извършеното престъпление, за което е обвинен.

Доказателствените източници сочат, че на 28.08.2023 г., около 15:23 часа, на улица пред дом в с. Прилеп, е възникнало пътнотранспортно произшествие между управляваното от Р. Т. моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Скания“ и пешеходеца Д. Х., при което е настъпила смъртта на пешеходеца – малолетното лице Д. Х.

Непосредствено след това, дядото на починалото дете – обвиняемият Стефан Д. първоначално нанесъл удари с юмрук на водача Р. Т., след това отишъл до автомобила си, от където взел нож, върнал се до кабината на товарния автомобил и нанесъл удар с ножа на Р. Т., на когото по това време други две лица нанасяли удари с юмруци в кабината на товарния автомобил.

Заключението към съдебномедицинска експертиза сочи, че непосредствената причина за смъртта на Р. Т. е съвкупността от остро настъпилата кръвозагуба, в резултат на прерязаните артериални съдове, както и най-вероятно развилото се мозъчно сътресение.

Във връзка с възраженията на защитата, че деянието на обвиняемия следва да се квалифицира по чл. 124 от НК – причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, съдът счете за нужно да припомни, че предявеното към момента на Стефан Д. обвинение е предназначено да определи най-общ първоначален, „работен“ предмет на доказване по делото, като то може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването.

Същевременно въпросите, свързани с точната правна квалификация на деянието, вината на лицето и неговата наказателна отговорност се обсъждат от съда на различен етап от развитието на наказателния процес, а именно при постановяване на присъдата.

Окръжен съд – Бургас прие, че в случая е налице реална опасност както от укриване, така и от извършване на престъпление от страна на обвиняемия, в случай, че същият е с по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.

Така предвиденото за престъплението по чл. 115 от НК наказание „Лишаване от свобода“, според съда, е сериозен стимул да мотивира Стефан Д. да се опита да се укрие преди края на наказателното производство срещу него. За съда в подкрепа на извода за наличие на реална опасност от извършване на престъпление са данните от справката за съдимост на обвиняемия, сочещи за негови предходни противоправни прояви, които характеризират негативно личността му и обосновават съществуване на реална опасност от бъдещо негово противоправно поведение.

Определението на Окръжен съд – Бургас може да бъде обжалвано или протестирано в тридневен срок.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдив потъна в скръб!
Next: Най-големият завод за олио в България спря да работи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.