Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново 20! Не трябва да хвърляме горчивите краставици – ето за какво помагат
  • Новини

Ново 20! Не трябва да хвърляме горчивите краставици – ето за какво помагат

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gfsdgdyeryer.png

Ако човек изглежда весел, красив, в добра форма, казват, че е свеж като краставица! Този зеленчук е много обичан навсякъде по света.

Нито една домакиня не може без краставици. Те са не само вкусни, но и полезни, въпреки че се състоят от 96% вода. Това не е просто вода – тя е специална, натурална, структурирана.

Въглехидратите в краставицата са само 3,6 g на 100 g – почти шампион сред зеленчуците, след марулята, репичките и тиквичките. Мазнините са 0,1 g – малко повече, отколкото в картофите, зелето, лука и тиквата.

По съдържание на протеин краставицата също изостава (0,7 g). От витамините приблизително 2-3% (дневна доза на 100 g) витамин C, B1, B2, B6, 5% витамин B5 и до 14% витамин K се съдържат в зелените зеленчуци.

Те съдържат също така приблизително 3% желязо, магнезий, фосфор, калий, манган, мед – дори 4,4%. 100 г краставици съдържат 3 микрограма йод. Не много, но той се усвоява напълно от щитовидната жлеза, поради което помага за предотвратяване на нейните заболявания. Не изхвърляйте горчивата краставица – изяжте я.

Тази горчивина показва наличието на йод. И именно тези краставици лекуват тиреотоксикоза на щитовидната жлеза, помагат за нормализиране на нейната функция.

Вещество, близко до инсулина, прави краставиците полезни за диабетици. Нашите предци не са знаели, както и за други биохимични, биологично активни вещества, но те са оценили не само малките краставици, които могат да бъдат мариновани. Оставяли и големи жълтуци – за семена и за лечение.

Всички, които имат повишена киселинност на стомаха, притесняват се от киселини – имат парене и болки под гърдите, трябва да приемат краставици. В сезона на пресните, млади, вкусни, хрупкави краставици може да се излекува хиперациден гастрит, както и язва на дванадесетопръстника по този начин.

Вземете предвид диетата с краставици, когато има тежък запек и няма движение на червата в продължение на една седмица. Хапвайте по-често краставици – те ще ви премахнат коликите, езофагитът и запекът няма да ви мъчат. Възпалителният процес в храносмилателния тракт ще спре и червата ще работят нормално.

Черният дроб се лекува добре с краставици: вземете презряла краставица със стъбло, добавете младо стъбло с цветове на зеленчука, нарежете всичко, 1 с.л. залейте с чаша вряща вода, пийте по четвърт чаша, 4 пъти на ден или по половин чаша сутрин и вечер. Изглежда проста рецепта, но черният дроб се възстановява и започва да работи.

Пресните краставици са най-мекият и добър диуретик, дават възможност на човек да отслабне, да се отърве от наднорменото тегло чрез премахване на излишната течност. Това леко диуретично действие подпомага работата на бъбреците.

Яжте краставици, пийте сок от краставици, за да подобрите работата на цялата пикочно-полова система, както и на стомаха, и черния дроб. Настържете една краставица, изстискайте сока и яжте по половин чаша, два пъти на ден.

Краставиците прочистват добре кръвоносните съдове и лекуват сърцето. Такава диета може да се използва два пъти седмично или по-често – нервната система ще се успокои, сърцето ще работи нормално.

Ще започнат да функционират и храносмилателните органи, човек ще отслабне и ще се чувства много добре. Понякога децата имат настинка, кашлицата не изчезва дълго време. Можете да пиете сок от краставици, леко подсладен с мед.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зов за помощ: Мъж изчезна в Русенско. Виждали ли сте Галин?
Next: Когато по морето нямаше чадъри, шезлонги и бийч барове

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.