Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов бизнес: Заляха социалните мрежи с тези оферти, прекупвачи продават стоката тройно
  • Новини

Нов бизнес: Заляха социалните мрежи с тези оферти, прекупвачи продават стоката тройно

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
sdfvfsgbfdhgnghhj.png

Между 60 и 80 лева – чисто нови кувертюри, плетени на една кука, заляха групите за продажба на смешна цена. Млади и стари се избиват за тях. Такова покривало за спалня се задържа не повече от 20 минути, съобщава „Телеграф“.

Това е тотален хит в последните месеци. Бдителни купувачи установиха, че продавачите са едни и същи и се усъмниха, че предприемчиви търговци обикалят селата и прибират чеиза от раклите на самотно живеещи старци.

 

Проучване установи, че е точно така. В неформален разговор продавачка призна, че има цели колекции покривки в различни стилове – мильо, поанлас и други, но в момента повече вървят покривалата, защото са трудоемки, сложни и изработването на всяко от тях отнема поне година.

В същото време на цената, на която се продават в момента, не може да се купи само преждата, така че ръчният труд е за без пари.

Хората са доволни обаче, че могат да си купят кубик дърва, разпродавайки купища плетки, които проветряват веднъж годишно, но никога не са ползвали и няма за кога да ги пазят.

Тенденции

Преди години подобно нещо се случи с чекръци, вретена, хурки, пиростии и паламарки. След като изпоскаха хамбарите и мазетата по селата за такива вещи за битов кът, цените им драстично паднаха.

Подобно нещо се случва и сега със съдържанието на раклите за чеиз.

Но ако за плетените кувертюри и покривките за голяма кръгла маса има ред, но никой не се отказва, то към бродериите върху хасе – прочутите карета и тишлайфери, които майките и бабите ни шиеха, почти няма интерес.

Мижав е интересът и към чилета мулине и кенар за кошули, повече се търсят започнатите, но недовършени гоблени.

Източник, който търгува от години с подобни стоки, уточни, че има и сезонност в пазаруването и ако през зимата много търсени са дебелите шити юргани, с настъпването на пролетта от тях се продават едва няколко броя чак до застудяването наесен.

В същото време обаче родопските одеяла, които боцкат, не са толкова желани, а и са рискови, защото, докато им се намерят купувачи, трябва да ги бранят от молците.

Продавачи обясниха, че най-много рекламации в стоките, наизвадени от раклите, има за миризмата. Месеци трябват да се премахне наситеният аромат на нафталина.

В същото време никой не рискува да пере кувертюрите, защото после придобиват неугледен вид и нямат гладене, а за част от покривките се изисква колосване, което днешните млади не знаят как се случва.

Поръчана

Както сред продавачите, така и сред купувачите има съвпадения.

Причината е, че други предприемчиви търговци следят хората, които обикалят селата и изпразват раклите, и по този начин им стават редовни клиенти. Ползват отстъпки и понякога стоката се продава още на мига, в който е публикувана като обява.

Така, докато преглеждате на телефона си снимките от обявата, отдолу вече има коментари: „Поръчана“, „Пазя ред“ и „Следващата за мен“. Има и плетачки, които яростно нападат продавачите с реплики: „Вие не цените труда!“, „Това е безбожно ниска цена, не ви е срам“ и др.

Следва дежурен отговор, че това се прави, за да може някой да им се радва, вместо да пожълтяват в скринове и долапи.

Но масовата част от големите купувачи прибират евтините съкровища, за да ги пласират на тройна цена в чужбина, където ръчното плетиво никога не е преставало да е актуално.

Има и обратна тенденция – търговци обикалят разпродажби в чужбина и купуват рамкирани и навити на руло ушити гоблени с нетипични сюжети, но и към тях няма голям интерес, защото тези, за които бродирането е хоби, искат сами да си ги изработят, а онези, които купуват, пък се насочват предимно към познати картини.

Бродирани икони и девойки в носия най-търсени

Почти изчезнали като тенденция са Вилеровите гоблени, които у нас традиционно се рамкираха с гипс, финтифлюшки и позлата.

Търсят се повече гоблени на нови дизайнери, като най-купувани са религиозните и портретите на момичета с носии и китка в косата. Но засега гоблените си държат цената – тя е висока, но не се продават и може да минат години преди някой да прояви интерес.

В тези случаи обаче задължително има преговори за сваляне на цената. Спаднал е и интересът към български забележителности с гобленов бод.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Халваджиян реши съдбата на Капките
Next: Момичета, миналата година боядисах яйцата с бяло вино и станаха малки бижута! Ето колко е лесно:

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.