Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов случай! Полицай от 6-то РУ вади пистолет на съседи: Ще ви гръмна!
  • Новини

Нов случай! Полицай от 6-то РУ вади пистолет на съседи: Ще ви гръмна!

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
poicsiaclascoaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нов случай на полицай, заплашил съседите си с пистолет. До ескалацията на напрежението се стига след години на живот в страх.

От МВР потвърдиха, че в случая е замесен техен служител, който работи в столичното 6-то районно управление. И допълниха, че веднага е отстранен от длъжност, започната е дисциплинарна проверка и му е отнето служебното оръжие.

Последната опасна ситуация е отпреди 3 дни, когато заради забележка служителят на реда вади пистолет, насочва го към свой съсед и го заплашва с убийство. За случая е подаден сигнал на телефон 112. За всичко това ни разказаха хора в квартала, като повечето от тях не пожелаха да застанат пред камерата от страх.

Иван (бел. ред. името е измислено) е единственият, съгласил се да разкаже публично за случилото се. От съображения за сигурност крие лицето си.

„Все пак това е човек с оръжие. Ние не знаем дали е прегледан психически, дали като ги приемат на работа – имат някаква база за избор на тези хора“, казва Иван.

От години той живее в близост до улица „Монтевидео“ в София. Един от съседите му е мъж на име Венцислав Мазнев.

Той не е особено контактен, казват живеещите в района. През последните месеци са го виждали предимно на улицата с униформа и резачка в ръка.

На 12 февруари около 10:30 ч. мъж, който живее в района, прави забележка на Венцислав за отрязано дърво. Тогава Венцислав вади пистолет, зарежда го и го насочва към съседа си.

„И му казва, че ще го гръмне и го пита какво прави там“, казват съседи.

От МВР потвърдиха, че в случая е замесен техен служител, който работи в столичното 6-то районно управление. И допълниха, че веднага е отстранен от длъжност, започната е дисциплинарна проверка и му е отнето служебното оръжие.

По думите на живеещите в района униформеният Венцислав Мазнев не за първи път проявява агресия. Преди няколко месеца заплашил 19-годишно момче.

„Той е опасен, може да ви застреля. Той си е полицай, ама от ония полицаи. Вадил е оръжие на други хора и е стрелял. На много хора“, обясняват съседи.

В дома на униформения няма никой. По непотвърдена информация, той е служител на охранителна полиция.

Материалите по случая вече са докладвани и на следовател, и в прокуратурата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички телевизии предават едновременно: Каванч Татлату се срина
Next: Хора, какви са тези цени бе? Знаете ли как е в Германия?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.