Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов срок на валидност на личните карти на пенсионерите и учениците в България
  • Новини

Нов срок на валидност на личните карти на пенсионерите и учениците в България

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
vsfdvgfbfdnbghngf.png

Да се издава лична карта със срок на валидност 30 години на лица, навършили 70-годишна възраст, предвиждат промени в Правилника за издаване на българските лични документи, качени за обществено обсъждане, припомни „Парите ни“.

Целта е да се гарантира качеството на техническите характеристики на документите и предвид пределната възраст в Република България.

Лична карта на българските граждани от 14 до 18-годишна възраст се издава със срок на валидност 4 години, а на навършилите 18-годишна възраст – със срок на валидност 10 години. По искане на лицата, навършили 70-годишна възраст, може да им се издаде лична карта със срок на валидност 30 години, е записано в правилника.

Също така се въвежда промяна в експресната услуга при издаване на лична карта (до 8 работни часа ), като се предвижда получаването на готовия документ да става в определени структури на МВР на територията на гр. София, което е свързано със стартирането на централизирана персонализация за този вид български личен документ.

Получаването на лична карта, заявена при експресна услуга, се извършва само в СДВР/ОДМВР – гр. София или в ДБДС, пише в промените в закона.

Заявления за ускорено издаване на свидетелство за управление на МПС в случаите на придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от нова категория, възстановяване на правоспособност на водач, на когото са отнети всички контролни точки, възстановяване на правоспособност на водач, който се е отказал от притежавани от него категории, изтичане на срока на валидност и при вече изтекъл срок на валидност, подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, промяна в данните на водача, отнасящи се до смяна на фамилия и транслитерация, както и при издаване на дубликат се подават в звената „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес.

Услугата се осъществява след извършване на проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни, като при невъзможност да бъде изпълнена същата се трансформира в бърза или обикновена.Предвижда се официалният документ за придобиване на българско гражданство, съответно за загубване на българско гражданство, да не се прилага към заявлението, когато за този документ има данни в Националния автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи“ (НАИФ „НРБЛД“), получени по електронен път от Министерство на правосъдието. Информацията за документа за получаване, съответно загубване на българско гражданство за едно лице се получава по служебен път от Министерство на правосъдието.

Според друга промяна информацията за удостоверяване за лица с трайно увреждане ще се получава по служебен път от Единната информационна система на медицинската експертиза и в случаите, когато тази информация не е достъпна по служебен път, тогава заявителят ще представя валиден удостоверителен документ от компетентен орган с цел ползване на преференциална намалена такса за издаване на документ за самоличност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Василковски бие тревога: В сряда става страшно
Next: Обявиха размера на пенсиите по стаж и възраст

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.