Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов удар по прокурорския син от Перник, случи му се най-лошото
  • Новини

Нов удар по прокурорския син от Перник, случи му се най-лошото

Иван Димитров Пешев януари 31, 2023
gasgasodas.png

Две нови обвинения са повдигнати на сина на пернишкия прокурор Бисер Михайлов – Васил. Това става ясно от съобщение на пресцентъра на Софийска районна прокуратура.

Васил Михайлов е обвинен в закана за убийство и за причиняване на лека телесна повреда.

„Софийска районна прокуратура привлече към наказателна отговорност 19-годишния В.М. за две престъпления, извършени на територията на град Перник“, съобщиха от държавното обвинение.

Пернишкият прокурорски син и Семерджиев се сбиха, нападнаха и надзиратели

Не изпускай тези оферти:

На 12.05.2022 г. около 01,00 часа в близост до детска площадка в Перник, обвиняемият В.М. се заканил с убийство на В.В. и му нанесъл удари с неустановен до момента твърд предмет и с юмрук в областта на главата.

Вследствие на това му причинил лека телесна повреда. Деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, без пострадалият да е предизвикал обвиняемия, съобщават от Софийска районна прокуратура.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“.

В.М. е обвиняем и по друго досъдебно производство за нанасяне на телесни повреди, закана с убийство и хулиганство. Разследването по него е приключило с внасяне на обвинителен акт в Софийски районен съд.

Черни облаци са надвиснали над прокурорския син от Перник. Прокуратурата повдигна две нови обвинения на Васил Михайлов. Едното от тях е за закана за убийство и нанесена лека телесна повреда.

Криминалните прояви са извършени преди да бъде задържан под стража, съобщиха от прокуратурата.

На 12 май миналата година около 01,00 часа в близост до детска площадка в гр. Перник, обвиняемият заплашил с убийство на друг мъж и му нанесъл удари с неустановен до момента твърд предмет и с юмрук в областта на главата. Вследствие на това му причинил лека телесна повреда. Деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, без пострадалият да е предизвикал обвиняемия.

Това провинение се наказва с лишаване от свобода.

Михайлов е обвиняем и по друго досъдебно производство за нанасяне на телесни повреди, закана с убийство и хулиганство. Разследването по него е приключило с внасяне на обвинителен акт в Софийски районен съд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо: Слави Трифонов се появи свеж като краставичка и ходи нормално! (ето как оздравя)
Next: Семейство с 4 деца се изнася от България: Да развиваш идеи и каузи тук е престъпление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.