Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ноевият ковчег спрял в България, Ванга: Заседнал е между Рила и Пирин
  • Новини

Ноевият ковчег спрял в България, Ванга: Заседнал е между Рила и Пирин

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2024
nfdnofdinfidnkfnfgnf.png

Посветени в древното учение кабала евреи търсят Ноевия ковчег не в Арарат, Турция, а в България, край река Струма току над град Бобошево. Това разкри пред „Телеграф“ Любчо Караджов, водач на туристи в района.
Руен

„Идват частни експедиции и туристи, предимно евреи по произход, и искат да ги водя горе на връх Бобошевски Руен. Тръгваме заедно сутринта нагоре, като те са толкова устремени, че даже не искат да посетим Руенския манастир до село Скрино, считано за родното място на св. Иван. Някои, когато стигнем на върха, вадят дронове за оглед.

Други носят специални инструменти, наподобяващи зурни и малки барабани, които си носят, и започват да свирят и да танцуват. Казват ми, че така призовават ангелите, защото такива свети места имали връзка с небесния свят“, описа ритуала и новата мода възрастният мъж.

Той казва, че всички идват заради преданията, че в района са живели Яфет и Яфан – синът и внукът на Ной. „Аз бях изненадан, че чуждестранните туристи също имат тази информация, но тя се потвърждава и с тукашните легенди. Една чужденка ми разказа наскоро, че всъщност Яфан това е Иван и се превежда като „Божия огън“, вметва Караджов.
Ванга

По думите му навремето Ванга също е разкрила, че Ноевият ковчег не е само мит. Той е минал през места, на които пророчицата е видяла да има седем на брой езера, а след това е акостирал нейде в земите на днешна България между планините Рила, Пирин и Родопите. „Значи дъждът е валял 40 дни и 40 нощи, а после ковчегът е плавал близо година. От къде е дошъл не може да се каже, но е минал през Седемте рилски езера, тъй като водата тогава е заливала цялата планета – върховете на планините не са се виждали. След това корабът се е спуснал към нашия край, където навремето също е имало седем езера“, гради своята хипотеза религиозният гид. Подкрепя думите си с нова порция откровения на Ванга.
Арарат

„Тя видя, че Ноевият ковчег не е в планината Арарат, а е заседнал някъде между планините Рила, Пирин и Родопите, в близост до река. Според мен това е станало тук иначе защо наследниците на Ной ще бродят по нашите земи“, чуди се Любчо Караджов.

Той разказа още, че цялата земя в района е известна като Бобошевския Йерусалим. Именно тук е родното място на закрилника на българския народ св. Йоан Рилски Чудотворец, наоколо има десетки древни храмове, оброци и лечебни пещери.
Балард

Преди време американският професор и подводен археолог Робърт Балард сензационно обяви, че библейският потоп се е случил в Черно море. Според него логично именно тук някъде е бил и плавателният съд, изработен от Ной по Божия заръка с цел да спаси от изтребление животните. Доста напред в проучванията обаче са комшиите от Турция. Преди месец те извадиха нови „доказателства“, че библейският герой е слязъл на най-високия връх в планината Арарат. Мюсюлманите от селата там също вярват в мита за Ной, когото наричат Нух и считат за един от пророците.

„Наследниците на Ной са се разселили по целия Балкански полуостров. Трудно е да се проследи техният път, защото оттогава са минали поне 6-7 хиляди години“, коментира Караджов.източник: Телеграф/Любомир Старидолски

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сипвам само една чаша! Умиращата орхидея полудя от нови корени и бурен цъфтеж
Next: ЗИМНО ПОЧИСТВАНЕ НА КИЛИМА: Де да съм знаела преди! Става като нов, чисти петна и бактерии

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.