Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ обяви много важна новина! Ето кой ще взима най-висока пенсия
  • Новини

НОИ обяви много важна новина! Ето кой ще взима най-висока пенсия

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
sfddsfhgdfhfdhfg.png

С високи индивидуални коефициенти над 2, 3 и 4, зад които стоят високи работни заплати и респективно висок осигурителен доход, категорично с дял от около 70% са мъжете. Това показват данните на НОИ за миналата година.

Съществено по-малък е относителният дял на жените с високи индивидуални коефициенти – около 30%. Същевременно близо 75% от най-ниските индивидуални коефициенти със стойност до 1 са на жени. Запазва се тенденцията индивидуалните коефициенти на мъжете да са по-високи от тези на жените.

Заплащането на положения труд, съответно и размерът на осигурителния доход зависят от множество фактори, сред които професиите и видът на изпълняваните дейности, в които са били заети жените и мъжете преди пенсиониране, времето прекарано в безработица, времето отдадено на зависими от грижи членове на семейството и други фактори.

Индивидуалният коефициент (ИК) е показател, който има основно участие в пенсионната формула и е пряко свързан с дохода, върху който са внесени осигурителните вноски за определен период. Колкото по-висок е този доход спрямо средния за страната, толкова по-голям е индивидуалният коефициент, а съответно и размерът на пенсията.

 

Средният индивидуален коефициент на пенсионер за личните първи пенсии за осигурителен стаж и възраст (вкл. по чл. 69 от КСО) към 31 декември 2022 г. е 1,282. За мъжете е 1,511, а за жените – 1,126. При новоотпуснатите пенсии той е 1,053, като за жените е 0,950, а за мъжете – 1,171.

С индивидуален коефициент до 1 са 39,1% (585 851) от общия брой лични първи пенсии за осигурителен стаж и възраст (1 499 803). От тях 27,5% (161 205) се получават от мъже и съответно преобладаващата част от 72,5% (424 646) – от жени;

С коефициент от 1 до 2 са 46,9% или 703 805 пенсионери, от тях мъжете са 44,2% (311 215), а жените – 55,8% (392 590). Пенсиите с индивидуален коефициент от 2 до 3 заемат дял 9,2% (138 151) от личните първи пенсии за осигурителен стаж и възраст.

Разпределението по пол е в полза на мъжете – 68,5% (94 663 бр.), а делът на жените е 31,5% (43 488 бр.). От 3 до 4 са 2,1% (31 394) от пенсиите, като 71,6% (22 466) се получават от мъже и 28,4% (8 928) от жени.

С най-високи коефициент над 4 са 0,3% (4 087) от получаваните лични пенсии за стаж и възраст и тях 73,6% (3 008) са на мъже и 26,4% (1 079) са на жени. Без индивидуален коефициент (отпуснати в минимален размер) са 2,4% (36 515) от личните пенсии за ОСВ. Съотношението по пол показва, че 29,9% (10 934) се получават от мъже и 70,1% (25 581) от жени, пише Pariteni.bg.

По категория труд средният индивидуален коефициент на личните първи пенсии за осигурителен стаж и възраст (вкл. по чл. 69 от КСО) към 31 декември 2022 г. е както следва:

− За работилите при условията на първа категория труд ИК е 1,771. При мъжете е 1,882, а при жените – 1,597;

− За втора категория труд средният ИК е 1,401 (мъже – 1,590, жени – 1,281);

− За работилите при най-масовата трета категория труд средният ИК е 1,189 (1,451 – мъже и 1,132 – жени).

Средният индивидуален коефициент на личните първи пенсии за инвалидност поради общо заболяване (вкл. за лицата по чл. 69 от КСО) е 0,857 (мъже – 0,944 и жени – 0,788). С индивидуален коефициент 0,887 са пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, с коефициент 0,874 са пенсионерите със загубена работоспособност от 71 до 90 на сто и с 0,830 са тези с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Юксел Кадриев отново запя и засрами половината родни звезди с таланта си – чуйте го само
Next: Трагедия: Мъж хвърли възлюбената си от скала след като тя отказа да се омъжи за него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.