Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ преброи доволните пенсионери. Голяма изненада
  • Новини

НОИ преброи доволните пенсионери. Голяма изненада

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
asdvffdvkfdsbkfgkbkgf.png

Въпреки непрекъснатите увеличения на пенсиите, доволните възрастни хора у нас изобщо не са много. Само 18 на сто от всички пенсионери получат сума над 1000 лева, сочи статистиката на НОИ.

Това са точно 366 132-ма души от общо 2 037 336 пенсионери у нас. Лична пенсия до минималната, включително и тези които получават по 523,04 лева, са 814 155 българи или 40 на сто от всички. Като прибавим обаче добавките и пенсиите, които хората получават като втори и трети, то броят на хората с до и на минимална пенсия намалява до 523 398 човека.

С максимална лична пенсия от 3400 лева са 2080 човека, а четирима взимат и над този праг, който не важи за президенти, конституционни съдии и т. н.

От 700 лева до 800 лева е пенсията на 142 639 човека, а от 800 до 900 лева – на 108 366 пенсионери.

87 369 българи са успели да се пенсионират през миналата година, въпреки повишаването на нужните възраст и стаж за това. Само за последните три месеца новоотпуснатите лични пенсии са близо 26 000, показват данни на НОИ.

Малко над една трета от новите пенсионери са с инвалидни пенсии, а 50 241 са тези за стаж и възраст през 2023 г.

Общо 105 450 пенсии са били прекратени през миналата година, като близо 9000 от тях са наследствени. Най-често причината заради прекратяването е смърт на човека, който получава пенсията.

Почти 1,5 млн. са хората у нас, които получават пенсия за стаж и възраст. От тях половината са работили в най-масовата трета категория труд, а 48 на сто имат смесен стаж. Едва 12 432-ма българи могат да се похвалят с пенсия за първа категория труд, а 26 031 пенсионери взимат такава за труд при втора категория.

От новите пенсионери само 32-ма са с пенсия за първа категория труд, а 52-ма – за втора или това са под 2% от новоотпуснатите пенсии.

Средната пенсия към края на 2023 г. е 785 лева, като тази за стаж и възраст е 830 лева, а инвалидната – 570 лева. 1400 лева взимат средно работилите в системата на МВР и отбраната. Мъжете продължават да получават със 170 лева повече от жените, като средната за тях е 885 лева при 715 лева за дамите.  През януари 2023 г. средната пенсия у нас е била 732 лева, а в края на годината – през декември, е 827 лева, показват още данните на НОИ. Общо 512 823-ма са хората, които взимат минимална пенсия за стаж и възраст, като от тях 405 000 получават по 523,04 лева колкото е размерът й при пенсиониране по общия ред.

Близо 107 800 души пък взимат минимума от 444,58 лева – това са хора, които са се пенсионирали при навършени 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. 278 089 са българите с минимална инвалидна пенсия, като почти 56 000 са с инвалидност над 90% и получават месечно по 601,50 лева, 103 511 души с инвалидност от 71% до 90% взимат по 549,19 лева, а други 117700 човека с 50 до 70,99% инвалидност получават по 444,58 лева.

Запазва се тенденцията най-високи да са пенсиите в София – средната е 957 лева, а най-ниски са тези в Кърджали – 633 лева. В Бургас средната пенсия е 872 лева, в Перник – 861 лева, в Стара Загора и Варна – 830 лева, в Кюстендил – 821 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво да правим, когато разберем, че телефонът ни следи, а не искаме да е така
Next: Само това не беше правил Ники Василковски в ефир: Ще запаля…

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.