Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ преброи доволните пенсионери. Голяма изненада
  • Новини

НОИ преброи доволните пенсионери. Голяма изненада

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
asdvffdvkfdsbkfgkbkgf.png

Въпреки непрекъснатите увеличения на пенсиите, доволните възрастни хора у нас изобщо не са много. Само 18 на сто от всички пенсионери получат сума над 1000 лева, сочи статистиката на НОИ.

Това са точно 366 132-ма души от общо 2 037 336 пенсионери у нас. Лична пенсия до минималната, включително и тези които получават по 523,04 лева, са 814 155 българи или 40 на сто от всички. Като прибавим обаче добавките и пенсиите, които хората получават като втори и трети, то броят на хората с до и на минимална пенсия намалява до 523 398 човека.

С максимална лична пенсия от 3400 лева са 2080 човека, а четирима взимат и над този праг, който не важи за президенти, конституционни съдии и т. н.

От 700 лева до 800 лева е пенсията на 142 639 човека, а от 800 до 900 лева – на 108 366 пенсионери.

87 369 българи са успели да се пенсионират през миналата година, въпреки повишаването на нужните възраст и стаж за това. Само за последните три месеца новоотпуснатите лични пенсии са близо 26 000, показват данни на НОИ.

Малко над една трета от новите пенсионери са с инвалидни пенсии, а 50 241 са тези за стаж и възраст през 2023 г.

Общо 105 450 пенсии са били прекратени през миналата година, като близо 9000 от тях са наследствени. Най-често причината заради прекратяването е смърт на човека, който получава пенсията.

Почти 1,5 млн. са хората у нас, които получават пенсия за стаж и възраст. От тях половината са работили в най-масовата трета категория труд, а 48 на сто имат смесен стаж. Едва 12 432-ма българи могат да се похвалят с пенсия за първа категория труд, а 26 031 пенсионери взимат такава за труд при втора категория.

От новите пенсионери само 32-ма са с пенсия за първа категория труд, а 52-ма – за втора или това са под 2% от новоотпуснатите пенсии.

Средната пенсия към края на 2023 г. е 785 лева, като тази за стаж и възраст е 830 лева, а инвалидната – 570 лева. 1400 лева взимат средно работилите в системата на МВР и отбраната. Мъжете продължават да получават със 170 лева повече от жените, като средната за тях е 885 лева при 715 лева за дамите.  През януари 2023 г. средната пенсия у нас е била 732 лева, а в края на годината – през декември, е 827 лева, показват още данните на НОИ. Общо 512 823-ма са хората, които взимат минимална пенсия за стаж и възраст, като от тях 405 000 получават по 523,04 лева колкото е размерът й при пенсиониране по общия ред.

Близо 107 800 души пък взимат минимума от 444,58 лева – това са хора, които са се пенсионирали при навършени 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. 278 089 са българите с минимална инвалидна пенсия, като почти 56 000 са с инвалидност над 90% и получават месечно по 601,50 лева, 103 511 души с инвалидност от 71% до 90% взимат по 549,19 лева, а други 117700 човека с 50 до 70,99% инвалидност получават по 444,58 лева.

Запазва се тенденцията най-високи да са пенсиите в София – средната е 957 лева, а най-ниски са тези в Кърджали – 633 лева. В Бургас средната пенсия е 872 лева, в Перник – 861 лева, в Стара Загора и Варна – 830 лева, в Кюстендил – 821 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво да правим, когато разберем, че телефонът ни следи, а не искаме да е така
Next: Само това не беше правил Ники Василковски в ефир: Ще запаля…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.