Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ разкри реалната пенсия за стаж и възраст
  • Новини

НОИ разкри реалната пенсия за стаж и възраст

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2024
sdfvdfslfgbokfgbkgfbf.png

Минимална пенсия от 523 лева взимат 406 328 българи, а още 407 774 души вземат под тази сума, показва справка в НОИ, цитиран от „24 часа“.

При общо 2 040 778 пенсионери това означава, че почти всяка втора пенсия е възможно най-ниската. При това на фона на няколкото увеличения, които се случиха през последните години.

Ако погледнем статистиката, е видно, че хората на минимални пенсии са били далеч по-малко през годините назад. През 2012 г. това са 526 777 души, година по-късно те са 461 790, за да стигнат своят връх през 2021 г., когато са 932 005. Все пак през следващите години се наблюдава лек спад в броя на най-бедните пенсионери, най-вече заради преизчислението на пенсиите през октомври 2022 г. Тогава над 892 хил. души получиха увеличение. То извади и част от пенсиите за трудова дейност над минималната пенсия.

Държавата е доплатила 104 854 729 лв. месечно, за да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, показва последният годишник на НОИ. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и така реалните суми на хората изоставаха.

До левче на месец държавата е доплащала на над 2458 души. Още толкова са с бонус между 1 и 2 лв., за да стигнат минималната пенсия.

На 714 618 души обаче не са им стигали над 30 лв. за минимална. Само за тях държавата всеки месец е доплащала над 103 млн. лв.

През 2012 г. минималната пенсия бе 136,08 лв., а днес е 523,04 лв. и приближава като размер средната. От 1 юли швейцарското правило ще я вдигне до 580,57 лв., но пак ще е най-ниската в ЕС.

В повечето останали членки обаче моделът е различен. В Дания, Германия, Нидерландия и Литва изобщо няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се определя спрямо стажа – колкото по-дълъг е той, толкова по-висока е сумата, която плаща държавата.

В Чехия няма фиксирана минимална пенсия, а е равна на поне 10% от средната месечна заплата.

В Испания и Австрия при определянето ѝ пък има значение дали възрастните хора живеят сами.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бият аларма за нова измама: Получите ли такава пратка от Speedy веднага…
Next: Всеки трябва да знае през колко време да източва водата на бойлера си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.