Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ разкри реалната пенсия за стаж и възраст
  • Новини

НОИ разкри реалната пенсия за стаж и възраст

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2024
sdfvdfslfgbokfgbkgfbf.png

Минимална пенсия от 523 лева взимат 406 328 българи, а още 407 774 души вземат под тази сума, показва справка в НОИ, цитиран от „24 часа“.

При общо 2 040 778 пенсионери това означава, че почти всяка втора пенсия е възможно най-ниската. При това на фона на няколкото увеличения, които се случиха през последните години.

Ако погледнем статистиката, е видно, че хората на минимални пенсии са били далеч по-малко през годините назад. През 2012 г. това са 526 777 души, година по-късно те са 461 790, за да стигнат своят връх през 2021 г., когато са 932 005. Все пак през следващите години се наблюдава лек спад в броя на най-бедните пенсионери, най-вече заради преизчислението на пенсиите през октомври 2022 г. Тогава над 892 хил. души получиха увеличение. То извади и част от пенсиите за трудова дейност над минималната пенсия.

Държавата е доплатила 104 854 729 лв. месечно, за да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, показва последният годишник на НОИ. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и така реалните суми на хората изоставаха.

До левче на месец държавата е доплащала на над 2458 души. Още толкова са с бонус между 1 и 2 лв., за да стигнат минималната пенсия.

На 714 618 души обаче не са им стигали над 30 лв. за минимална. Само за тях държавата всеки месец е доплащала над 103 млн. лв.

През 2012 г. минималната пенсия бе 136,08 лв., а днес е 523,04 лв. и приближава като размер средната. От 1 юли швейцарското правило ще я вдигне до 580,57 лв., но пак ще е най-ниската в ЕС.

В повечето останали членки обаче моделът е различен. В Дания, Германия, Нидерландия и Литва изобщо няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се определя спрямо стажа – колкото по-дълъг е той, толкова по-висока е сумата, която плаща държавата.

В Чехия няма фиксирана минимална пенсия, а е равна на поне 10% от средната месечна заплата.

В Испания и Австрия при определянето ѝ пък има значение дали възрастните хора живеят сами.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бият аларма за нова измама: Получите ли такава пратка от Speedy веднага…
Next: Всеки трябва да знае през колко време да източва водата на бойлера си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.