Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ с важни новини за парите на българите
  • Новини

НОИ с важни новини за парите на българите

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
qwhdfshdfkhsfdh.png

Ръст на средния осигурителен доход, на база на който се изчисляват новите пенсии, отчете НОИ.

Размерът му за страната за месец юли 2023 г. е 1416,53 лв., докато през юни беше 1378,73 лв , пише Pariteni.bg .

Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2023 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

През май размерът на средния осигурителен доход за страната беше 1427,64 лв.

Размерът му за страната за месец април 2023 г. е 1435,78 лв., а за март той беше 1410,67 лв., повишавайки се спрямо среден доход от 1380,99 лв. месец по-рано. За сравнение размерът му за месец януари 2023 г. е 1385,10 лв.

Банките не трябва да изискват клиентите им да закриват разплащателна сметка, за да може да си открият базисна, която да е без такси. Това става ясно от позиции и на Министерството на финансите, и на БНБ, изпратени до NOVA. Въпреки че по закон сметката за основни операции важи за доходи от заплати, пенсии, социални помощи или стипендии, проверка на NOVA показа, че някои банки въвеждат свои правила.

Станимир Стоев се отправя към банката, за да се сдобие със сметка, по която да получава пенсията си и да пести от такси. Резултатът: „Трябва да закрия картата, която имам в момента, и да си открия друга сметка. Ще има такса за закриване на старата и такса за откриване на новата. Един батак”, коментира той.

Проверка на NOVA в няколко колцентъра показва, че различните банки налагат и различни правила. „Такава сметка към момента се предлага, като тя е само за социални помощи и изискването е да нямате никакви други банкови сметки”, обясниха от една от банките.

Дотук излиза, че не трябва да имате нито спестовна, нито кредитна сметка, но има и друга гледна точка – на друга банка: „Спестовната сметка не е проблем. Може да остане активна. Просто другата сметка трябва да бъде закрита и да си откриете нова”.

Позицията на Асоциацията на банките е че законовите разпоредби се спазват така, както са разписани. При приемането на текстовете от трибуната на парламента не беше посочено да има ограничения.

„Идеята е да има сметка, за която да няма никакви банкови такси”, обясни тогава Венко Сабрутев от ПП-ДБ. Към днешна дата той е категоричен – банките не могат да поставят условия сметката да е само за социални помощи.

„В текста на закона ясно записахме базови операции – получаването на заплата, пенсия, социални помощи, стипендиите за ученици и студенти. Става въпрос за социална услуга, насочена към хората, които нямат възможност да си плащат месечната такса към банките”, подчерта депутатът от ПП-ДБ.

Въпреки че на сайта на Финансовото министерство от края на август стои позицията, че условие, за да се ползва новата сметка е да нямаме друга платежна сметка, в отговор до NOVA посочват, че всъщност може да имаме една различна платежна сметка, отделно от базисната без такси.

Напълно идентична е и позицията на БНБ. „Оставам си на тази карта, която имам в момента. Наливаме от пусто в празно”, стига до извода Стоев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Юристът Александра Белова се засили към 100-те бона в Стани богат
Next: Големи промени в пенсиите: Кой получава повече пари?

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.