Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ с важни новини за парите на българите
  • Новини

НОИ с важни новини за парите на българите

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
qwhdfshdfkhsfdh.png

Ръст на средния осигурителен доход, на база на който се изчисляват новите пенсии, отчете НОИ.

Размерът му за страната за месец юли 2023 г. е 1416,53 лв., докато през юни беше 1378,73 лв , пише Pariteni.bg .

Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2023 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

През май размерът на средния осигурителен доход за страната беше 1427,64 лв.

Размерът му за страната за месец април 2023 г. е 1435,78 лв., а за март той беше 1410,67 лв., повишавайки се спрямо среден доход от 1380,99 лв. месец по-рано. За сравнение размерът му за месец януари 2023 г. е 1385,10 лв.

Банките не трябва да изискват клиентите им да закриват разплащателна сметка, за да може да си открият базисна, която да е без такси. Това става ясно от позиции и на Министерството на финансите, и на БНБ, изпратени до NOVA. Въпреки че по закон сметката за основни операции важи за доходи от заплати, пенсии, социални помощи или стипендии, проверка на NOVA показа, че някои банки въвеждат свои правила.

Станимир Стоев се отправя към банката, за да се сдобие със сметка, по която да получава пенсията си и да пести от такси. Резултатът: „Трябва да закрия картата, която имам в момента, и да си открия друга сметка. Ще има такса за закриване на старата и такса за откриване на новата. Един батак”, коментира той.

Проверка на NOVA в няколко колцентъра показва, че различните банки налагат и различни правила. „Такава сметка към момента се предлага, като тя е само за социални помощи и изискването е да нямате никакви други банкови сметки”, обясниха от една от банките.

Дотук излиза, че не трябва да имате нито спестовна, нито кредитна сметка, но има и друга гледна точка – на друга банка: „Спестовната сметка не е проблем. Може да остане активна. Просто другата сметка трябва да бъде закрита и да си откриете нова”.

Позицията на Асоциацията на банките е че законовите разпоредби се спазват така, както са разписани. При приемането на текстовете от трибуната на парламента не беше посочено да има ограничения.

„Идеята е да има сметка, за която да няма никакви банкови такси”, обясни тогава Венко Сабрутев от ПП-ДБ. Към днешна дата той е категоричен – банките не могат да поставят условия сметката да е само за социални помощи.

„В текста на закона ясно записахме базови операции – получаването на заплата, пенсия, социални помощи, стипендиите за ученици и студенти. Става въпрос за социална услуга, насочена към хората, които нямат възможност да си плащат месечната такса към банките”, подчерта депутатът от ПП-ДБ.

Въпреки че на сайта на Финансовото министерство от края на август стои позицията, че условие, за да се ползва новата сметка е да нямаме друга платежна сметка, в отговор до NOVA посочват, че всъщност може да имаме една различна платежна сметка, отделно от базисната без такси.

Напълно идентична е и позицията на БНБ. „Оставам си на тази карта, която имам в момента. Наливаме от пусто в празно”, стига до извода Стоев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Юристът Александра Белова се засили към 100-те бона в Стани богат
Next: Големи промени в пенсиите: Кой получава повече пари?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.