Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Носиш много злато? Виж дали е подходящо за теб или не! Разбери тук
  • Новини

Носиш много злато? Виж дали е подходящо за теб или не! Разбери тук

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
zastasltlasktasltas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Знаете ли, че златните бижута не са подходящи за всеки. Има хора, които “не харесват” златото.

Ето кой трябва да спре да носи златни пръстени и синджири!

Още от древни времена приписват най-необичайни свойства на златото.
Изделията от този благороден метал имат значителна положителна енергия.

 

Ето защо повечето талисмани, бижута и амулети са изработени от него.
Например, символът на брака – венчалния пръстен, предпазва семейството от лошо влияние и укрепва връзката между съпруга и съпругата.

Златните бижута не са подходящи за всеки. И така, кого не обича този метал?

Тези хора, които непрекъснато изпитват стрес и водят активен начин на живот, е най-добре да не носят златни бижута, тъй като енергията на златото би могла да попречи на осъществяването на техните планове и цели.

Енергията на златото практически не се изхабява, така че на хората, които са уверени в себе си, златните продукти ще им помогнат да бъдат по-свободни. Бижутата от злато допринасят за укрепването на здравето и увеличават жизнеността на собственика си. Нищо чудно, че в древни времена лечителите активно са използвали този метал в медицинската си практика.

Орнаментите от злато биха могли да се носят всеки ден, но има хора, които трябва да сведат до минимум контактите си с този метал.

 

Златото избира своя собственик. На всеки действа по различен начин, например, хората с добри намерения златото им помага, а на хората, които са зли и алчни, им пречи в постигането на целите.

Златото не обича хора, които са лоши, мързеливи и завистливи. Такива хора могат да пострадат от енергията на този слънчев метал. Върху хората с чисти мисли, златните бижута имат най-благоприятен ефект.
Най-добре е, ако бижутата бъдат направени от чисто злато, тъй като в него е най-голямата концентрация на светлинна енергия.

Как въздействат различните златни изделия върху човешката енергия?

Гривна от злато: това украшение е подходящо за хората с добро самочувствие, които знаят точно какво искат от живота. Гривните стимулират работата на всички вътрешни органи на човешкото тяло, защото китката има биологично активни точки, отговорни за укрепването на имунитета и целостта на енергийното поле.

Златните пръстени също биха могли да помогнат на човек да реши някои проблеми. Такъв орнамент привлича късмет и помага да се установи лесно контакт с хората.
За хора, които са с повишена чувствителност, различните златни медальони и синджири са напълно подходящи. Те помагат на човека да бъде по-спокоен и разумен. Медальон, изработен от злато с изображение на неговия зодиакален знак, влияе много благоприятно на своя собственик.

Какво е необходимо да приготвите, ако намерите украшение от злато?

Най-добрата препоръка в този случай е да се отървете от него възможно най-бързо. Въпросът е, че всяко нещо от злато носи много силен заряд на енергия от предишния собственик и не винаги тази енергия е положителна.

Най-добре е златните украшения да се предадат по наследство. Но тук също има няколко нюанса. Тези украшения е по-добре да не се използват за известно време, като по този начин ще се избавите от енергията на предишните им собственици. Така че, след като сте ги получили като наследство, ги увийте в парче плат и ги оставете да стоят няколко месеца, само след такава процедура е възможно да ги носите безопасно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Леля на село вади цяла кофа домати от корен! По килограм единия, че и сладки – ето с какво ги тори
Next: Вечна рецепта за майонеза – днес не можете да си купите такава. Правя я от 40 години

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.