Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Носиш много злато? Виж дали е подходящо за теб или не! Разбери тук
  • Новини

Носиш много злато? Виж дали е подходящо за теб или не! Разбери тук

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
zastasltlasktasltas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Знаете ли, че златните бижута не са подходящи за всеки. Има хора, които “не харесват” златото.

Ето кой трябва да спре да носи златни пръстени и синджири!

Още от древни времена приписват най-необичайни свойства на златото.
Изделията от този благороден метал имат значителна положителна енергия.

 

Ето защо повечето талисмани, бижута и амулети са изработени от него.
Например, символът на брака – венчалния пръстен, предпазва семейството от лошо влияние и укрепва връзката между съпруга и съпругата.

Златните бижута не са подходящи за всеки. И така, кого не обича този метал?

Тези хора, които непрекъснато изпитват стрес и водят активен начин на живот, е най-добре да не носят златни бижута, тъй като енергията на златото би могла да попречи на осъществяването на техните планове и цели.

Енергията на златото практически не се изхабява, така че на хората, които са уверени в себе си, златните продукти ще им помогнат да бъдат по-свободни. Бижутата от злато допринасят за укрепването на здравето и увеличават жизнеността на собственика си. Нищо чудно, че в древни времена лечителите активно са използвали този метал в медицинската си практика.

Орнаментите от злато биха могли да се носят всеки ден, но има хора, които трябва да сведат до минимум контактите си с този метал.

 

Златото избира своя собственик. На всеки действа по различен начин, например, хората с добри намерения златото им помага, а на хората, които са зли и алчни, им пречи в постигането на целите.

Златото не обича хора, които са лоши, мързеливи и завистливи. Такива хора могат да пострадат от енергията на този слънчев метал. Върху хората с чисти мисли, златните бижута имат най-благоприятен ефект.
Най-добре е, ако бижутата бъдат направени от чисто злато, тъй като в него е най-голямата концентрация на светлинна енергия.

Как въздействат различните златни изделия върху човешката енергия?

Гривна от злато: това украшение е подходящо за хората с добро самочувствие, които знаят точно какво искат от живота. Гривните стимулират работата на всички вътрешни органи на човешкото тяло, защото китката има биологично активни точки, отговорни за укрепването на имунитета и целостта на енергийното поле.

Златните пръстени също биха могли да помогнат на човек да реши някои проблеми. Такъв орнамент привлича късмет и помага да се установи лесно контакт с хората.
За хора, които са с повишена чувствителност, различните златни медальони и синджири са напълно подходящи. Те помагат на човека да бъде по-спокоен и разумен. Медальон, изработен от злато с изображение на неговия зодиакален знак, влияе много благоприятно на своя собственик.

Какво е необходимо да приготвите, ако намерите украшение от злато?

Най-добрата препоръка в този случай е да се отървете от него възможно най-бързо. Въпросът е, че всяко нещо от злато носи много силен заряд на енергия от предишния собственик и не винаги тази енергия е положителна.

Най-добре е златните украшения да се предадат по наследство. Но тук също има няколко нюанса. Тези украшения е по-добре да не се използват за известно време, като по този начин ще се избавите от енергията на предишните им собственици. Така че, след като сте ги получили като наследство, ги увийте в парче плат и ги оставете да стоят няколко месеца, само след такава процедура е възможно да ги носите безопасно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Леля на село вади цяла кофа домати от корен! По килограм единия, че и сладки – ето с какво ги тори
Next: Вечна рецепта за майонеза – днес не можете да си купите такава. Правя я от 40 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.