Хората, които все още изпитват носталгия по социализма, често я обясняват с това колко по-достъпен е бил животът.
Те казват: Да, вярно, че се чакаше 10 години за кола, но всеки можеше да си я позволи.
Така ли е обаче наистина?
Да надникнем в ценоразписа на коли от 1976 г., в разцвета на комунистическа България.
При проста справка на минимални и средни заплати тогава се вижда, че минималната е била 90 лева, а средната 150.
Ако взимам минимална комунистическа заплатка, ни трябват 33 заплати, за да си купим най-евтината кола от списъка тогава – Трабант 601. А ако взимам средна соцзаплата от 150 лв, ни трябват 20 заплатки.
В днешния демократически български ден, с 33 минимални заплати (20 130 лв.) можем да си купим чисто нови – Skoda Citigo Active (17 250 лв.); Toyota AYGO X-Start (18 990 лв.); Fiat Panda (20 200 лв.); VW Up (20 344 лв.); Skoda Fabia (20 680 лв.); Hyundai i110 (20 880 лв.).
Със 20 средни демократични заплати (26 000 лв.), можем да сме собственици и на още по-добър клас чисто нова кола. И всичко това без да се налага да чакаме нито ден, получаваме я веднага, не след 10 години, когато вече е морално остаряла.
Но носталгията по соца не е само политически сблъсък по пейки и кръчми. Рекламите на хранителни продукти отдавна отчетоха този феномен. По родните магазини е модно всичко да е по БДС, като едно време – сирена, колбаси, консерви… Набиват ни в главите, че тогава наденицата “кучешка радост” била истинска, от месо, а сега колбасите са боклуци, но… всички помним, как при комунизма щандовете бяха полупразни, с изложени само 2-3 вида, а не отрупани с луканки и салами. Хубавите бяха дефицитни и скъпи и ги похапваха само отбрани люде.
А и който припомня ниските цени на социализма, трябва да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в икономиката, което логично завърши с рухването на системата.
Истински ниски, за които най-много жали средният българин, бяха цените на тока, водата и парното. На село плащаха по 80-90 ст. ток на месец, също толкова и за вода (поливаха градината от чешмата)… Затова не е чудно как селяни през 70-те са живели с по 30-60 лв. пенсия. Тя (както и сега) е отивала основно за олио, захар, такива неща. Другото си го гледат сами – домати, чушки, кокошки, козичка…
Идеални неща в живота няма, но има реални. А реалността е такава – тогава живееха добре “нашите” хора, а сега има за всички, стига да има кой да работи.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: