Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Аз съм на 27 години, живея сама след смъртта на родителите си в един от крайните квартали. В квартала имаме голям парк.
Аз съм привърженик на здравословния начин на живот, така че тичам вечер. И за да не ме е страх, си взех куче – доберман на име Фас. Всъщност той е Фауст (прякор от развъдника), но го съкратих за по-удобно. И кучето е една добрина! Съседите вече ме питаха – тъп ли е, нещо, че през цялото време не са го чули да лае.
Че защо да лае, ако всичко е наред?
И така, вечерта излязохме в парка да тичаме. Паркът е пуст, тих.
И тогава чух странен звук. Първоначално ми се стори, че мяука котка, но някак необичайно. Кучето ми тръгна някъде встрани, към неосветена уличка.
Отначало не исках да ходя там – беше ме страх. Но отново се чу същия звук, като вик. Включих фенерчето, отидох и видях!
Имаше количка, в нея плачеше бебе, вече съвсем дрезгаво, а до нея на една пейка лежи момиченце, явно майката.
Уплаших се – или е умряла или й беше лошо, след като не чуваше плача на детето! И какво правеше в парка толкова късно. Исках първо да се обадя на полицията.
Приближих се, погледнах внимателно – тя спеше! Започнах да я събуждам, тя едва отвори очи. Беше уплашена, беше ужасена. Веднага тръгна към количката и грабна детето, то започна да плаче.
Като цяло чух следната история. Казва се Виктория, още нямаше 18 години. Сама е с детето, живеела в някакъв портиерски килер в някаква стара къща.
Срещнала бащата на детето в интернет, влюбила се, той я поканил в големия град. Живеели в апартамент под наем, намерила си работа като продавач в магазин.
Гаджето й не работело, но понякога имал големи суми – казвал, че ги е спечелил. А когато забременя и коремът взел да се забелязва, той просто избягал, докато тя бил на работа.
Взел всичките си неща, дори част от нейните и изчезнал. Все още дължала наем за два месеца. Тя дори не е сигурна как се казва той. Телефонът му е изключен, блокирал я е във фейсбук. Как да го търси и дали е необходимо – тя не знае.
Почти цялата месечна заплата трябвало да даде за наем, но собствениците я изгонили. Добре, че портиерът й позволил да живее в този килер срещу помощ почистването на двора. Миела и входове срещу някой лев.
Когато останала без пари и жилище, припаднала на работа, откарали я в болницата, където я обърнали преди да роди.
Когато се родил синът й Максим, тя купила употребявана количка, запас от памперси и дрешки. Така живеели с бебето, на хляб и вода, готвят на електрическа печка. Добр съседи понякога давали храна.
У дома си има майка, но се е пропила отдавна. Баща й е лежал в затвора за кражба и там е починал. Майка й дори не го взела да го погребе. Имла и по-голям брат, но той избягал от дома, когато Вики била на 10 години. Жив ли е, здрав ли е, нищо не знае.
И тогава млякото й започнало да изчезва. някаква жена я посъветвала да пие бира – казала й, че помага. Купила си едно кенче, изпила половината, разходила се с малката в парка, седнала на една пейка – и после я събудих през нощта.
Уплаших се, че някой ако е искал, можеше да вземе детето! Късмет беше, че оттам не мина някоя гад!
Накратко, заведох я вкъщи, в килера, по пътя купих мляко, кифлички, кисели млека, манджи, за които имах достатъчно пари.
Като го видях този килер, едва не припаднах – стая около 4 метра, малко прозорче с решетка. От мебелите – маса, стол, закачалка и провиснал диван. В ъгъла имаше две карирани чанти с нейните неща.
Цял ден не можах да дойда на себе си от тази съдба. Накрая взех колата, отидох ори Вики и й казах, че се мести да живее при мен – апартаментът ми е голям, има много място.
Тя избухна в сълзи, каза, че няма какво да плати.
Казах, просто така, тя ще живее при мен като моя сестра.
Все пак, ако имах сестра (или брат), щяхме да живеем заедно, да си помагаме. Така ще бъде! Дадох й слънчева стая, докара си нещата.
Сега живеем заедно – двете Викита, аз също съм Виктория. А Максим е толкова хубаво дете! И нашата котка Васил се грижи за него – пази го, докато спи, топли го.
вики се оказа славен кулинарен специалист – завършила е колеж за сладкар. Детето ще порасне – ще й намерим работа по специалността.
Вече имаше съседи, които ме осъдиха – била съм глупачка да пускам непозната, кой знае какъв човек съм пуснала в дома си и дори съм го регистрирала.
Може би са прави, но не бих могла да постъпя иначе…
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: