Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НСИ: Половин България е на ръба, хората не могат да си позволят…
  • Новини

НСИ: Половин България е на ръба, хората не могат да си позволят…

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
vsdfbfgbdfnfgnghngh.jpg

Над 3 млн. души в страната живеят в постоянен риск по отношение на парите и на ръба на финансовото оцеляване.

Домакинствата на 46,7% от хората в България нямат достатъчно заделени пари, с които да посрещнат неочаквани разходи, като неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др., показват данни на НСИ.

Това означава, че за всяка по-съществена повреда на колата или при необходимост от смяна на голям домакински уред трябва да взимат пари на заем от роднини, банки или фирми за бързи кредити.

През 2023 г. 18% от населението на страната живее в тежки материални и социални лишения, обявиха от Националния статистически институт. Това означава, че се лишават от поне 7 от общо 13 показателя за водене на достоен живот.

Най-голям е делът на българите, които нямат заделени пари за неочакван разход. Но и планираните разходи, са огромен проблем за голяма част от населението на страната.

Домакинствата на 44,2% от хората в страната, или 2,8 млн. души, не могат да си позволят всяка година едноседмична почивка извън дома.

С плащането навреме на вноски по заеми, битови сметки и наеми затруднения са имали 18,8% от хората в страната, показват данните на НСИ. Огромен проблем за домакинствата е и обзавеждането на дома. 41,8% от хората не могат да си позволят смяна на остарели мебели.

Близо всеки пети в страната не може да си позволи да яде месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент), всеки втори ден. Не могат да отопляват достатъчно добре дома си 20,7% от населението. А над 11% от домакинствата нямат пари за автомобил.

Задоволяването на основни лични потребности също е проблем за огромна част от хората. Например 22%, или над 1,2 млн. души, не могат всяка седмица да похарчат малка сума пари за лични нужди.

12,8% от хората в страната не могат да си позволят веднъж на месец да се срещнат с приятели или роднини, за да хапнат или пийнат, като тук влиза невъзможност не само да отидат на ресторант, а дори и да почерпят приятелите в дома си.

Близо 30 на сто от населението имат проблеми с купуването на по два чифта обувки според сезона, а 23,7% имат проблем със замяната на износените дрехи с нови.

Ограниченията, свързани със задоволяване на основните нужди и потребности, значително се различават в зависимост от етническата принадлежност. Ограничения в 7 от 13 показателя за достоен живот имат 12,7% от българската етническа група, 20,6% от турската и 58,3% от ромския етнос, показват данните на НСИ.

Например нямат достатъчно пари, за да покрият неочакван разход 41,4% от българската етническа група, 51,2% от турската етническа група и 84,8% от ромите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички знаят за Ванга и Дънов, но ТОВА е най-силната българска ясновидка – отива си забравена
Next: Албена Михова си отмъсти на Слави Трифонов по БТВ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.