Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете
  • Новини

Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
nuluelevlalvas.jpg

Хората с нулева кръвна група трябва да избягват кофеина и алкохола. Кофеинът може да бъде особено вреден, защото повишава нивото на адреналин, което вече е високо при тези хора.

Тази особеност си има своите предимства, но и недостатъци. Хората с кръвна група 0 наистина са специални.

Те са специални, защото могат да даряват кръв на всички останали групи (в еритроцитите на тази кръвна група няма фактор, който би навредил на кръвта на някой друг), но могат да получават кръв само от собствената си кръвна група.

Но това не е всичко, което ги прави доста различни от другите. Те са по-предразположени към определени заболявания, но имат и някои много мощни характеристики, с които се открояват от останалите.

Не изпускай тези оферти:

Те са лидери, проактивни, имат голямо количество енергия и способност винаги да остават фокусирани – това са едни от най-добрите качества на хората с кръвна група 0. Те също знаят как да бъдат много продуктивни.

От друга страна, те са предразположени към някои заболявания като: язви, дисфункция на щитовидната жлеза, ниски нива на хормоните на щитовидната жлеза и недостиг на йод.

Това може да доведе до странични ефекти като наднормено тегло и задържане на вода.

В Япония кръвната група 0 отдавна се свърза с определен тип личности.

На интервю за работа в Япония ще ви попитат за кръвната група. Хората с кръвна група 0 се описват като отговорни, всеотдайни, организирани, съсредоточени, съвестни и практични хора.

Смята се също, че имат по-ясен ум и са по-добри логици от другите. Това е така, защото техните предци са били ловци, които са наблюдавали и са оценявали най-точно околната среда, за да оцелеят.

Хиперактивни и импулсивни
Когато са под стрес, те могат да се ядосат, да станат свръхактивни и импулсивни. Лошото хранене, липсата на физически упражнения, нездравословните навици и склонността към стрес ги правят податливи на вредни метаболитни процеси като инсулинова резистентност, понижена функция на щитовидната жлеза и затлъстяване.

Те също имат по-високо ниво на стомашна киселина от другите кръвни групи, така че често имат чувствителен стомах и са предразположени към стомашни язви.

Трябва да бъдат физически активни поне 3,4 пъти седмично.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скок в ефира! Най-близкият на Слави го предава, подписва с bTV?
Next: Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.