Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете
  • Новини

Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
nuluelevlalvas.jpg

Хората с нулева кръвна група трябва да избягват кофеина и алкохола. Кофеинът може да бъде особено вреден, защото повишава нивото на адреналин, което вече е високо при тези хора.

Тази особеност си има своите предимства, но и недостатъци. Хората с кръвна група 0 наистина са специални.

Те са специални, защото могат да даряват кръв на всички останали групи (в еритроцитите на тази кръвна група няма фактор, който би навредил на кръвта на някой друг), но могат да получават кръв само от собствената си кръвна група.

Но това не е всичко, което ги прави доста различни от другите. Те са по-предразположени към определени заболявания, но имат и някои много мощни характеристики, с които се открояват от останалите.

Не изпускай тези оферти:

Те са лидери, проактивни, имат голямо количество енергия и способност винаги да остават фокусирани – това са едни от най-добрите качества на хората с кръвна група 0. Те също знаят как да бъдат много продуктивни.

От друга страна, те са предразположени към някои заболявания като: язви, дисфункция на щитовидната жлеза, ниски нива на хормоните на щитовидната жлеза и недостиг на йод.

Това може да доведе до странични ефекти като наднормено тегло и задържане на вода.

В Япония кръвната група 0 отдавна се свърза с определен тип личности.

На интервю за работа в Япония ще ви попитат за кръвната група. Хората с кръвна група 0 се описват като отговорни, всеотдайни, организирани, съсредоточени, съвестни и практични хора.

Смята се също, че имат по-ясен ум и са по-добри логици от другите. Това е така, защото техните предци са били ловци, които са наблюдавали и са оценявали най-точно околната среда, за да оцелеят.

Хиперактивни и импулсивни
Когато са под стрес, те могат да се ядосат, да станат свръхактивни и импулсивни. Лошото хранене, липсата на физически упражнения, нездравословните навици и склонността към стрес ги правят податливи на вредни метаболитни процеси като инсулинова резистентност, понижена функция на щитовидната жлеза и затлъстяване.

Те също имат по-високо ниво на стомашна киселина от другите кръвни групи, така че често имат чувствителен стомах и са предразположени към стомашни язви.

Трябва да бъдат физически активни поне 3,4 пъти седмично.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скок в ефира! Най-близкият на Слави го предава, подписва с bTV?
Next: Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.